Европа може да преживее и още по-тежки зими

Normal_winter-flickr2

Затоплянето на Арктика стимулира притока на полярен въздух към Стария континент, твърдят изследователи

Климатичните промени ще предизвикат ли регионални застудявания? Трябва ли въпреки общото затопляне в Европа да се готвим за по-тежки зими? Тези въпроси отдавна се задават в най-различни форми. И когато зимният студ удари Европа и Северна Америка, отново стават актуални.

В едно изследване, публикувано в края на миналата година от авторитетното списание Journal of Geophysical Research – Atmosphere , Владимир Петухов и Владимир Семьонов, изследователи от германските университети в Потсдам и в Кил, твърдят, че намаляването на полярната ледена шапка ще бъде причината за увеличаване на вероятността от по-студени зими в Европа, североизтока на Америка и северната част на Азия.

Техните симулации подсказват, че придвижването на арктическия лед към Баренцово море и морето Кара увеличава три пъти вероятността за намаляване на средните зимни температури в Европа и в американския Североизток с 1,5º C.
Ще споменем само факта, че зимата 2009–2010 г., която беше доста студена на Стария континент и на източното американско крайбрежие, се характеризираше с 1,2º C минусово отклонение от средните зимни температури в тези региони.

Поредица от симулации

Механизмът, който предлагат двамата учени от руски произход, е прост. В най-общи линии може да се каже, че намаляването на полярната ледена шапка улеснява преноса на топлина и влага между океана и атмосферата. Колкото по-малко ледени блокове има в Арктическия океан, толкова повече се затопля и овлажнява атмосферата в горните ширини на северното полукълбо. Това улеснява образуването на зони на високо атмосферно налягане. А те благоприятстват северните и североизточните ветрове и „пренасят полярен въздух към Европа", обяснява климатологът и океанограф Щефан Рамщорф (Potsdam Institute for Climate Impact Research).

Ледовете на Арктика се топят, но това охлажда Стария континет Снимка: Flickr

Разработката на споменатите двама изследователи е „солидна", отбелязва той, но „се основава само на една серия от симулации в рамките не един-единствен модел". Според Рамщорф, може да се говори само за „една индикация за това, което може да се случи", но изследването на двамата руснаци „не представлява в никакъв случай неоспоримо доказателство".

От своя страна, Кристоф Касу (CNRS, френският аналог на БАН – бел.ред.) от Европейския център за висше обучение по научна математика (Cerfacs), признава: „не съм много убеден". Този специалист по моделиране на климата откроява проблемите на цифровите модели, когато трябва да симулират климата при липсата на полярна ледена шапка. Кристоф Касу отбелязва обаче, че подходът на двамата руснаци „е все по-съблазнителен" и печели привърженици в научните среди.

Есенният конгрес на American Geophysical Union (AGU) в Сан Франциско и последният колоквиум в рамките на Международната полярна година в Осло през юни миналата година станаха трибуна за множество научни съобщения на тази тема.

Атмосферна циркулация

По време на една презентация, красноречиво наречена „Гореща Арктика, студени континенти" в норвежката столица, Джеймс Овърланд, специалист по Арктика в американската National Oceanic and Atmospheric Administration (NOAA), привлече вниманието с изказването си, че „студените и снежни зими ще станат правилото, а не изключението".

Тези спорове напомнят доста на онези от първите години на новия век за значението на океанската циркулация в Атлантическия океан за мекия европейски климат. Тогава някои учени уверяваха, че забавянето на морските течения в Атлантика, едно от които Гълф стрийм, което пренася към европейските брегове топлите води от Мексиканския залив, можело значително да охлади Стария континент. Опонентите им ги оборваха с аргумента, че основната причина за мекия климат в Европа не е Гълф стрийм, а особеностите на атмосферната циркулация.

„Този въпрос често е представян опростенчески", смята климатологът Ерве Ле Трът, директор на френския Institut Pierre-Simon Laplace. Защото наистина, притокът на топли води не смекчава автоматически европейския климат: „Основният проблем е да разберем как промените в температурите на повърхността на океана влияят на атмосферната циркулация, която е определящият фактор", обяснява Ерве Ле Трът.

Така възможното според някои климатични модели евентуално забавяне на морските течения не би имало задължително „охлаждащи" последици върху климата в Европа. Освен това, мнозинството учени е на мнение, че значително забавяне на морските течения не може да се очаква през този век.

Има и други теории, които се борят за място под слънцето. Като тази на Майк Локууд (Universitу of Reading, United Kingdom), представена миналата година в списание Environment Research Letters. Според нея е налице връзка между фазите на слаба слънчева активност (като между 2008 и 2010 г.) и установяването на зони на високо атмосферно налягане в Скандинавия през зимата, които от своя страна доставят полярен студ в останалата част от Стария континент.Поне Коледата беше снежна в по-голямата част от континента Снимка: Picasa

Тази взаимовръзка „статистически няма почти никакво значение", смята обаче Щефан Рамщорф, и добавя, че досега не е предложен никакъв физически процес, който би могъл да обясни наличието на причинно-следствена връзка между двете природни явления.

През 2013–2014 г. слънцето би трябвало да навлезе отново във фаза на максимална активност, а дотогава полярната ледена шапка също ще е намаляла. Тези обстоятелства би трябвало да допринесат за по-лесното и точно прогнозиране на бъдещето на европейския климат в условията на един затоплящ се свят.


Създадена на 05.01.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари