club50plus.bg

Според Евробарометър българите са загрижени за доставките и цените, но не се престарават за икономии и ефективност

До 2014 година в Европейския съюз трябва да има общ енергиен пазар, а газът и петролът да могат да се движат свободно между държавите. За това се разбраха лидерите на Европейския съюз в началото на февруари на среща на върха в Брюксел, първата такава, посветена само на енергийните въпроси.

Европейският съюз има най-големият енергиен пазар в света – 500 милиона жители и 20 милиона фирми, които потребяват една пета от енергията в света. Анализите обаче бият тревога, че ако нещо не се промени, през 2030 година съюзът ще трябва да внася 70 процента от необходимите енергоресурси.

Интегрираният енергиен пазар, за който пледира президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, на практика трябва да осигури до три години свободно прехвърляне на газ и петрол навсякъде в Европа.

Единната енергийна стратегия на ЕС до 2020 г. ще възлезе на 1 трилион евро – това бе сумата, за която изразиха съгласие европейските лидери.

Но какво мислят за енергийните проблеми на стария континент обикновените европейци и съгласни ли са те с посоките, в които се търсят решения? Това се опитаха да установят статистиците от Евробарометър седмица преди срещата на върха. Оказва се, че населението е добре запознато със заплахите благодарение на кризата от зимата на 2008-2009 г., когато Русия врътна кранчето. Колкото до мненията по останалите въпроси, най-добре да проследим резултатите от проучването, картината е доста разнообразна.

От една страна, анкетираните са потвърдили, че оценяват принадената стойност, която би имала в случай на криза с доставките по-добрата координация на енергийните политики и по-голямата солидарност между страните членки.

60% от отговорите са в подкрепа на координираните мерки, а едва 32% смятат, че тяхната страна ще бъде по-добре защитена, ако предприема самостоятелни действия. 79% са за солидарност в рамките на съюза, а само 15% са против.

От друга страна, изпъква влиянието на конкретната ситуация във всяка отделна страна, когато трябва да се определят приоритетите на евентуалната обща стратегия. За да бъдат отчетени реалните резултати в национален план, авторите на изследването предлагат средноевропейски резултат и подреждане спрямо него на данните, събрани от статистиците във всяка от 27-те страни членки.

Като първи приоритет с 29% среден резултат от допитването е посочена стабилността на цените на енергоносителите. Иначе разликите между страните са големи – от 8% в Дания до 45% в Чешката република. За да бъдат разбрани по-добре тези данни, авторите правят подробно сравнение между ситуацията в двете страни, заемащи полюсни позиции в таблицата:

В Чехия по данни от 2005 г. зависимостта от внос на енергоресурси се движи от 60 до 80%, цените на електричеството и природния газ са се увеличили между 2007 и 2008, а делът на енергията от възобновяеми източници през 2010 е под 10%.

Дания, обратно, е единственият нетен износител на енергия за 2007 година. Това е страната, в която цената на газа бе намалена най-осезателно (-28%), макар да остана една от най-високите, като в Швеция. В областта на ВЕИ обаче Дания е на челни позиции, гонейки 30% през 2010 г.

Вторият приоритет за европейците с 27% е тъкмо възобновяемата енергия.

Както е известно, целта е до 2020 година всяка от страните членки да достигне дял на ВЕИ 20%.

Отново разликите между отделните държави са твърде големи. Най-убедителна е подкрепата по този показател в Дания (53%) и Швеция (51%), въпреки че тези страни са най-малко зависими и са най-напреднали в използването на възобновяеми източници.

Държавите, за които този приоритет е с най-малка тежест – Литва (12%) и Чехия (13%), са съответно с най-висока степен на енергийна зависимост, там бе отбелязано и рязко поскъпване на цената на природния газ.

С 13% на опашката по този показател впрочем е и България, макар да не е спомената изрично в анализа. Очевидно общественото мнение у нас все още не се отнася с доверие към ВЕИ и не е склонно да натисне за инвестиции в тази област.

Като трети приоритет с 20% се подрежда сигурността на енергийните доставки.

Националните различия по този въпрос варират от 6 до 31%. Любопитното е, че не може да се приложи едно и също обяснение за всички, например - че страните с най-висока зависимост от внос са непременно най-загрижени. Ето примери:

В Кипър само 6% от анкетираните смятат, че сигурността на доставките е приоритет.

Страната е почти на 100% зависима от внос, петролните доставки обаче не са прекъсвали.

В Германия 31% смятат сигурността за приоритет. Страната е 62% зависима от внос, 8 пункта над средноевропейското ниво.

Какво да кажем обаче за Полша, страната с най-ниска зависимост от внос на енергоресурси (25%) - за сигурността на енергийните доставки там са загрижени 28% от анкетираните (при 20% среднен резултат от допитването).

Енергийната ефективност е четвъртият по важност приоритет на европейците – за това са се произнесли средно 16% от запитаните.

Обратно на резултатите при другите три приоритета, диапазонът в мненията по въпроса за енергийната ефективност е твърде малък, едва 16% - от 9% в Полша до 25% в Швеция и Финландия (за ценовата стабилност, определена за приоритет №1, разликата е 37%).

Не може да не се има предвид, че тази сравнително нова концепция е сред топ приоритетите на ЕС. Енергийната ефективност е ключов фактор за редуцирането на въглеродните емисии, поставена е задача до 2020 година всяка от страните да достигне 20% икономии на енергия.

За активизиране на политиките в тази област призова Европейският парламент през декември 2010.

Дали не е време да се развие една целенасочена образователна програма, която да запознае европейските граждани с нуждата от енергийна ефективност и да ги направи съпричастни към предприетите действия, задават въпрос в заключение на доклада си статистиците от Евробарометър.

За българския читател има още няколко интересни съпоставки, отразени в този доклад.

Едната е за тенденциите в производството на енергия в страните от Европейския съюз.

Данните на Евростат от 2008 г., обхващащи период от 1990 до 2005 г., показват трайно намаляване на дела на добиваните в земните недра енергоизточници, най-много на въглищата.

За сметка на това нараства значението на ядрената енергетика и на възобновяемите енергийни източници.

Полезна информация за това къде е България спрямо останалите европейски страни ни дават и две карти, изработени по данни за 2008 година.

В производството на електроенергия от възобновяеми източници, като процент от брутното потребление, сме близо до средното ниво за ЕС, но далече зад напредналите държави.

На картата сме в групата от 5,1 до 10,1% ВЕИ, за сравнение – максималните стойности, взети предвид в изследването, са от 20,1 до 62%.

Отчетени са данните за електричество от хидроцентрали, вятър, слънце, геотермални източници и биомаса. В данните за брутната консумация са включени цялото производство плюс внос на електроенергия, като е изваден износът.

На картата, отразяваща енергийната зависимост сме в най-многобройната група на силно зависими от вносни ресурси държави. Спрямо съседите си отстъпваме на Румъния и сме в едно положение с Гърция.

Данните, използвани за това подреждане, изразяват до каква степен икономиката на всяка от страните зависи от внос, за да посрещне енергийните си нужди. Индикаторите са изчислени с разделяне на нетния внос на сумата от брутното вътрешно производство и запасите.

Няколко развити региона са в по-голяма зависимост от нас – Италия, Испания и Португалия, Ирландия и Бенелюкс. Като мечтание за всички други европейци изпъква постигнатото от жителите на Дания – там местното производство надхвърля с 22,3% нуждите на страната от електроенергия.