Концентрацията от власт не работи, когато се взимат грешни решения
Лидерите на Европейския съюз приемаха общността за даденост прекалено дълго и не работиха достатъчно, за да се справят със слабостите й. Когато настъпи кризисният период, се вдигна много шум, че в Европа няма водачи, които да се справят със ситуацията. Всички бяха забравили, че ЕС не бе създаден от федералисти, а от политици, които мислеха за собствените си страни. Това каза политологът Иван Кръстев в лекция "Истинската криза на Европа" пред студенти от Американския университет България.
Анализаторът, класиран сред 100-те най-влиятелни интелектуалци в света през 2008 г. от сп. Foreign Policy, бе гост в академичния комплекс като част от съвместна инициатива с Висшия институт за изследвания "Балкански-Паница".
По време на дискусията, Кръстев се пошегува, че е специалист в това да наблюдава как се провалят проекти. Кризата беше резултат от инерцията в европейската политика. Тя е по-скоро проекция на начина, по който я дискутираме, отколкото реална криза в целия съюз, каза анализаторът. Проблемът е икономически, защото е засегнато еврото, но на политическо ниво е по-скоро национален, отколкото международен. Кризата беше причинена от премахването на старите режими в европейските страни. Създаде се нова глобална средна класа – ограниченията пред традиционната средна класа вече не съществуват заради новите възможности за трансгранична мобилност.
Тласък на кризата дадоха 5 големи промени. Първата – културният бум през 60-те години, който създаде чувство за индивидуализъм и даде старт на демократизацията. Пазарната революция през 80-те създаде капиталистическото и конкуриращо се общество – такова каквото го познаваме и до днес, и последвалия крах на Съветския съюз. През третата фаза – 1989 – либерализмът и демокрацията най-накрая триумфираха. Интернет революцията сложи властта в ръцете на обикновените хора и унищожи традиционното обществено пространство. Най-късната голяма промяна бе невероятният напредък в неврологията, благодарение на който се установи, че само 3% от политическите решения при хората се вземат от рационалната част на мозъка. И така, политиците направиха всичко възможно да привлекат на своя страна бъдещи гласоподаватели на емоционално ниво.Всички тези нововъведения промениха баланса на властта в европейската политика. Европейските демокрации, които бяха водени от елита, сега са принудени да обръщат повече внимание на интересите и исканията на гласоподавателите. Във време, когато вярата на хората в демократичните институции е рекордно ниска, лидерите не трябва да бъдат праволинейни, а да бъдат гъвкави, заключи Кръстев.
Пред медиите по-късно той очерта два напълно различни подхода за излизане от кризата с поуки за България - Унгария и Гърция. "Гръцката опозиция мечтае за това, което се случи в Унгария, но истината е, че страната е изправена пред необходимостта от нов заем до средата на годината", посочи Кръстев. По думите му ние винаги сме икали да се сравняваме с унгарците, защото "през последните 56 години те бяха най-веселата барака в социалистическия лагер". След падането на Берлинската стена те бяха по-близо до европейските пазари, много западни компании отвориха офиси най-напред там.
Балонът гръмна в началото на 21 век - тогава все още се смяташе, че влизането в ЕС автоматично ще направи Унгария по-конкурентоспособна и стандартът ще се изравни с австрийския. През 2006 г., когато отново социалистите спечелиха изборите, страната вече беше в дълбока криза. Партията на Виктор Орбан концентрира тотално властта - ограничи ролята на централната банка и на съдебната система. Прехвърли с данъците тежест върху чуждите инвеститори с надеждата да стимулира потреблението, да отбележи ръст и ЕС да си затвори очите за подходите. Резултатът бе, че сега унгарците са на улиците, защото са теглили заеми в швейцарски франкове, а трябва да ги връщат с все по-слабия форинт. "Оказва се, че средната класа не може да се справи с това. Правителството също не успява с риторика да спечели доверието на хората и да произведе икономически растеж. Унгария ясно показа, че опитът да се справи с икономическата криза през отказа от бюджетна дисциплина няма да сработи. Така че, концентрацията на власт не работи, когато се следва грешна политика", заключи политологът.
Част от кризата на демокрацията е, че забравихме защо искаме демокрация. Концентрацията от власт не работи, когато се взимат грешни решения, отбеляза Иван Кръстев.
Все още няма коментари