През ранната пролет на 2013 година, минавайки покрай Дома за деца и девойки „Райна Гатева” в квартала срещу църквата ”Св. Богородица”, забелязах, че дворът е пуст. Не се чуваше обичайният детски глъч. Вратите бяха запечатани и на централния вход висеше предупредителна бланка за дължима сума от изразходвана електроенергия...Нещо се беше случило... След няколко дни прочетох съобщение в местната преса: направената документална проверка установила неоспорим факт, че повечето деца не били сирачета, че Домът не отговарял вече на необходимите изисквания за съвременни социални дейности и се закрива. На негово място, в сградата, може би ще бъде изграден защитен център за деца в беда...От тогава мина близо половин година. Вратите са залостени, прозорците –замазани, дворът е пуст. Няма ги и лястовичките, които бяха свили гнездо под стряхата на Дом „Райна Гатева”. И докато е буден споменът за него, реших да напиша следващите редове .
Феноменът на милосърдието
Посвещавам на Милка Александрова,
дългогодишен директор на ДДД ”Райна Гатева”
Ако отец Йеротей има паметник, сътворен от ръката на Вазов в Под игото, ако братята Евлоги и Христо Георгиеви са увековечили благородното си дело със Софийския университет, ако много дарители са оставили щедри дири за духовното възраждане на народа из цялата страна, то в Дома за деца и девойки - град Русе, научаваме повече за Райна Гатева, чието име носи този дом. Малцина знаят името й. Още по-малко го свързват с милосърдното детелюбиво дело, което тя осъществява с помощта на църковното настоятелство на храма Света Богородица.
Коя е Райна Гатева?
Неслучайно в десетгодишния отчет на „Съюза за защита на русенското дете”, основан през 1926 год. от тогавашния русенски окръжен управител Борис Димев , четем за особената признателност към г-жа Райна Ат. Гатева, за подарената от нея къща и двор с размер 1600 кв.м. на стойност 400,000 лв. за нуждите на детското сиропиталище .
За съжаление, времето покрива с забрава името на тази възрожденка, посветила живота си за спасяването на бедни и сирашки детски души в Русе. Дори гробът й е заличен от урбанистичната агресия (погребана е в старото заличено гробище на Съра-баир). И ако днес тя няма паметник, издигнат от признателни хора и ако все пак проумяваме какво губим, като не тачим паметта на духовно щедрите заможни българи, то остава ни утехата, че Домът за деца и девойки в Русе с право и признателност се именуваше Райна Гатева. За голямо съжаление, както написах в началните редове, този детски дом беше закрит и затвори врати за благородното дело на Райна Гатева. Дано биографията на тази сграда и новата институция да продължи да се свързва с името на дарителката, учителката, възрожденката Райна Гатева за детелюбивите цели на нашето общество. Дано забравата не покрие името и делото й.
На 92 годишна възраст на 16 април 1954 година в Русе, завършва земния си път дарителката Райна Гатева. В черковния регистър е вписано, че се освовождава от обичайната такса за обредно-погребалното опело. То е последният дар към нея от Православното братство Св. Иван Рилски при църквата Света Богородица... Каква духовна сила и колко обич в сърцето е трябвало да притежава учителката - пенсионерка, завършила френски колеж във Виена, за да наруши спокойните си старини. На 70 години предоставя безрезевно на русенските сирачета дома си, имота, градината, лозето, семейната покъщнина, за да насели дните и нощите на бездетната дотогава къща на ул. Доростол с детски глъч и смях. И после, над 20 години да живее под един покрив с приютените от нея деца, да помага в отглеждането им, да ги възпитава в християнски ценности и добродетели, да ги спасява от лапите на глада, студа, болестите, скитничеството, ”защото и те са човеци и трябва да станат добри и полезни хора за себе си и за обществото”. През есента на 1930 година Райна Гатева предоставя на Православното християнско братство”Св Иван Рилски” при църквата Успение Богородично едноетажната си къща за безплатна трапезария на бедни ученици от училищата Братя Миладинови и Стефан Караджа. Три години по-късно се открива и сиропиталището Св. Ив. Рилски.
В него се приемат от 3 до 15 - годишна възраст сирачета и бедни деца. Райна Гатева отглежда, обучава и възпитава отначало децата без помощен персонал. Тя намира най-естествените и точни интонации на общуването с деца и възрастни. Кани жените от квартала на чай, за да ги приобщи към отглеждането на децата. И те готвят, перат, шият дрешки, устройват благотворителни вечеринки и томболи, събират средства, водят прецизна отчетност. Допитват се за всичко до директорката. А тя, учителката по френски, интелектуалката и дарителката, дълбокорелигиозната и милосърдна жена, възпитателката и директорката е и Маминка. Така й казват всички. А в писмата и спомените си, след години я виждат благородно- красива, с кафяви топли очи, с късо подстригана бяла коса, гальовна и строга, дискретно парфюмирана и винаги спретната, облечена в черно, приседнала на двора сред божурите с книга или ръкоделие в ръка...
Съпругът й, банковият чиновник Атанас Гатев, починал твърде рано от диабет, още приживе имал идеята да открият със съпругата си пансион за сираци...Братът на Райна Гатева бил полковник, живеел и починал в София. Сестра им била приближена на Двореца. Останала неомъжена, починала също в София.
Вечна тайна за нас ще остане, дали феноменът на милосърдието у дъщерята на генерал Данев, се дължи на осъзната мъдрост или е знак на семейните й стремления, дали е плод на едно самоизвисяване или на всекидневното й общуване с Бога и Детето.
Дарявайки, всъщност Райна Гатева влиза в старостта подготвена емоционално и рационално за житейския подвиг. Осъзнава в себе си щедростта на духа, превръщайки остатъка от живота си в чисти, пърхащи мигове на спасени детски съдби в сиропиталището.
Доскоро, в Дома на улица Доростол №34 в град Русе, по волята на дарителката живееха и се възпитаваха деца и девойки, които биха могли да бъдат от другата страна на живота. И сетивата на възпитателките се разпъваха на кръст... Догодина, 2014 всички щяха да празнуват 80 - годишен юбилей на Дом Райна Гатева. Днес, не ни остава нищо друго, освен да благославяме мига, в който милосърдието е осенило щедрия дух на дарителката. И да свържем завинаги Любородния летопис на Русе и България с името и родолюбивото дело на Райна Гатева.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
.
Ана написа:
Преди почти 11 години
Статията е прекрасна,благодаря на авторката.Търсих много информация за ген.Данев,но не намерих.Брат на Райна Гатева е полк.Владимир Данев,р.в Русе през 1866г.Има двама кмета на Русе-Иван Данев и Атанас Данев,възможно е да са сродници.Русе има много красиви сгради,но малко се пише за хората,които са ги обитавали,да се усети атмосферата на този европейски град.
Swetlin написа:
Преди повече от 8 години
Bin hier aufgewachsen! Kennt jemand die ehemalige Erzieherin Ludmilla?
Иванова написа:
Преди повече от 8 години
Здравейте, благодарим за подробната информация, която ни давате за живота и делото на тази свята жена. В момента бившият дом отново е дом за 23 психично болни лица.(от 2014г,) Запазено е името на дарителката в наименованието на услугата - Център за настаняване от семеен тип и наблюдавано жилище за лица с психични разстройства "Райна Гатева".Отбелязахме и юбилеят за който споменавате в статията. Винаги сте добре дошла!