club50plus.bg

Или как винаги да сме откъм „печелившата“ страна, особено в години на криза

България е малка страна, бедна страна, кофти позиционирана на географската карта. Богати сме само духовно, но джобовете са празни в сравнение с богатите батковци от обединена Европа. Даже и спрямо португалците.

Затова почти всеки българин, който навърши 18 години, си задава въпроса: каква стратегия да избера за да не съм толкова беден, а и да си остана честен човек. Доколкото е възможно, разбира се.

На теория отговори има много, но практиката с която се сблъскваме показва, че най-печелившата стратегия е да избереш и цял живот да следваш „философията на мизерията". Вероятността да сбъркаш, да пропаднеш и да си разочарован от живота се свежда до нула, когато си стоиш и кротко си плуваш в блатото на мизерията.

Няма риск да потънеш, защото всъщност си стъпил на абсолютното дъно и само от време на време правиш малки временни тласъци нагоре. Внимателно и прецизно, така че да не ти резнат главата, ако решат, че наистина си изплувал от мизерията.

Естествено, именно философията на мизерията е и една от основните причини са ниският стандарт на живот у нас, ниското средно заплащане,

лошото качество на храни и услуги

Когато не искаш нещо по-добро, винаги получаваш каквото има, а то обикновено е лошо. Получава се своеобразен омагьосан кръг, от който не можем да се измъкнем и като нация.

Самата философия на мизерията в най-прагматичен план се свежда до следното: ако си мизерстваш и не се стремиш към нищо повече, отколкото масовия екзистенц минимум, то каквото и да се случи около теб, няма да се разочароваш. Защото няма накъде по-надолу. От друга страна, ако нещо се промени в положителен план, пък било то да спечелиш от някоя игра на късмета, или ненадейно да те повишат, то още по-добре. И в двата случая си щастлив и няма разочарования.

Колко е удобна наистина тази философия, особено във времена на кризи, каквото е и сегашното.
Разбира се, този тип философия в никакъв случай не се припокрива с крайната бедност и нищета в истинския им вид. Тя може да се използва, както от наистина бедни хора, така и от тези, които се водят средна класа, а и от по-заможни, които не искат да бият на очи и да предизвикват съдбата.

Противно на логиката, няма да започна „философските" си разсъждения нито отпред, нито отзад, а със златната среда. Защото средната класа у нас в голямата си част се

припокрива с чиновническата прослойка

а тя е най-хранителната среда за разпространение на „философията на мизерията".

На първо място всеки чиновник по принцип трепери за мястото си. То са атестации всяка година, препоръки и мнения от началници... Все рискови фактори. Ако случайно демонстрираш заможност, рисковете да ти отрежат заплатата, да те уволнят при евентуални съкращения, стават огромни.

Тривиално е, но напълно проверено, даже и от моята лична практика. Оказва се, че българинът е душа човек, много гостоприемен, много съпричастен, когато сте на маса, но ужасно мрази тези, които постепенно го задминават и отиват напред.

Хората-чиновници, които изповядват тази философия, могат лесно да се познаят. Натрупаната агресия поради факта, че в службата не могат да противоречат на началниците, се освобождава в разговори и отношения с приятели. Безопасни приятели. В тези извънслужебни контакти чиновникът е вече герой, който се бори в службата, но никой не му обръща нужното внимание. Характерното за поведението на такъв вид хора в самата професия е, че те наистина могат да са по-резки и агресивни, но само в контактите си с равни и по-нискостоящи, но по принцип избягват всякакъв вид конфликти.

Общата характеристика обаче е без никакво изключение. Изповядващите философията на мизерията, независимо от това дали в службата, или сред приятели, винаги се придържат към най-евтиното – най-евтините кръчми, най-евтините питиета, най-евтините курорти, най-евтините дрехи.

Пестят водата, тока, а телефона вдигат само ако ги търсиш,

или ти звънят ако им е безплатно. Това една своеобразна аксиома за този вид философия.
„Той не обича да влиза в лъскави кръчми и да пие малки скъпи бири, а и аз предпочитам заведения, в които се плаща на касата, но със сервитьор."
Това е коронен лаф на една от най-добрите ни семейни приятелки по адрес на съпруга ѝ. Тези хора, които със жена ми познаваме от 30 години, никога не изневеряват на веруюто си, независимо че всъщност са заможни. С годините стана почти невъзможно да се видим навън, ако не е в някоя евтина квартална дупка.

Същата аксиома от философията за бедността важи и за другите две разновидности – по-бедните и най-богатите. Бедните, които са естествено близо до философията на мизерията, гледат да не променят абсолютно нищо, даже и животът да им се усмихне и с течение на времето да преминат към средната класа. Вечното им оправдание е, че помнят колко е лошо да си без пари и не искат пак да се върнат в това положение.

Имам колега, който помня от годините, в които нямаше работа и живееше само на заеми. От тогава до днес този човек ходи неизменно с едни и същи дрехи и обувки. Не си купува нищо ново и продължава да се държи сякаш живее от подаяния. Този човек даже не осъзнава, че вече не е беден, има средства да промени бита си, да промени средата си, да промени самия себе си – като отношение към другите и като визия. Той продължава да ходи с наведена глава и да се държи сякаш е последен бедняга.

Третият тип

хора, които изповядват философията на мизерията, са тези, които всъщност имат големи финансови възможности. Противно на масовите схващания именно те са тези, които обикновено имат най-свястното оправдание да се придържат към мизерническите постулати. В голямото си мнозинство това са хора, които са тръгнали наистина от нулата. Изживели са както лични, така и професионални разочарования до 30-тата си годишнина. В този смисъл това са хора с големи възможности, за които философията на мизерията е предпазна маска. Не срещу нещо друго, а срещу нови разочарования.

В голяма част от случаите по-богатите мизерници са хора с частен бизнес и позиции, които са извоювали сами и въпреки всевъзможните пречки. За да се предпазят от изненади, те продължават да работят сами или с много малък брой подчинени. Това пречи на развитието им, но от друга страна ги пази от неприятни изненади, като предателства на съдружници, например.

В личния си живот този тип хора също са много скромни. Гледат да се заобикалят от също по-скромни хора и не парадират с финансовите си възможности. Често са услужливи и прекрасни приятели, просто мизерната им маска е за пред външния бизнес свят.

В крайна сметка, независимо от изходните точки и подбуди за изповядване на философията на мизерията, ефектът върху околните и подрастващите от масовото ѝ използване се оказва

доста пагубен

Ако оставим настрана, чисто икономическите последствия за страната ни, които споменах в началото, в социален аспект философията на мизерията ще остави много трайни следи върху обществото ни с години напред.

Отсега се виждат отраженията върху голяма група тинейджъри. За разлика от нас, които растяхме в годините на социализма и корекома, сегашните младежи имат необятни възможности. Въпреки това пушат най-гадните контрабандни цигари, пият най-лошата и евтина водка, носят дрехи втора употреба. Това е масата, която вече е с оформено поведение и е започнала да използва философията на мизерията.

На времето в социалистическите години, всеки който се виждаше с пари, веднага си купуваше маркови дънки, цигари Малборо и бира Туборг в „тенекийки".
Сега тези символи на потребителското общество ги има свободно, но някак българинът го е страх да посегне към тях – сякаш се страхува да не го плесне някой през ръцете.

И може би е абсолютно прав в това, че често използва израза:
„Този пък какво се прави на баровец!"
Може би в тази държава няма място за „баровци", които да не са крадци и измамници. В досегашния си живот виждам само потвърждения в правотата на мизерническата философия, независимо че я ненавиждам. За съжаление дори забелязвам, че и собствената ми дъщеря се е заразила от тази философия, макар и в по-лека форма.

А може би младите хора вече не могат, а и не искат да мечтаят, а възрастните се опитват да задържат сегашното си статукво, защото прогнозите са само надолу!
Само в полза на философията на мизерията!