Празник на духовността и българщината
На 1 ноември се чества Денят на народните будители. Той е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.
Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на Йоасаф Будински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Герги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
И днес четем с вълнение Хилендарската кондика със сведения за пътуванията на Паисий. Роден преди 285 г в пределите на Самоковската епархия, той най-напред е послушник в Рилския манастир, а по-късно – монах в Атон, където живее и работи в Хилендарския и Зографския манастир.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г в Пловдив.
От 1 ноември 1923 г с указ на цар Борис ІІІ е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г е забранен.След дълго прекъсване съсс Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събране на 28 октомври 1992 г, се възобновява традицията на празника. Тогава 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъственден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Поглед над историята показва, че Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна и реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Приемат 1 ноември – Деня на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на 13 декември 1922 г, когато 19-ото обикновено Народно събрание приема Закон за допълнеине на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви: "Допреди войната образованието и възпитаинето на нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга.
Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж...".
Този ден е празник на всички нас, на просветителите и на всички, които допринасят за издигане на националното ни самочувствие, да подчертае значението на българските духовни водачи – народните будители, за днешния и утрешния ден на България и безценното богатство на тяхното дело за народа ни. За тяхното дело през Средновековието до днес говорят за духовните им подвизи, богослужебните и исторически книги, създадени през ХVІІІ-ХІХ век, икони, църковна утвар, картини и други забележителни постижения на родните книжовници, зографи, резбари. Между тях са корони, църковни одежди и жезъл, принадлежали на Антим І, както и много други.
Но ако запитате случайни минувачи на улицата какво знаят за 1 ноември,

Пазете паметта на народните ни будители, за да се запази непокътната в народната ни памет и в духовността на всеки българин.
Васил Шумаров от Пет написа:
Преди повече от 12 години
Поздравления за изключително интелигентната и одухотворена статия. Отдавна не бях чел толкова вълнуващи мисли, изрълнени с неочаквани, красиви символи!