club50plus.bg

Празник на духовността и българщината

На 1 ноември се чества Денят на народните будители. Той е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.

Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на Йоасаф Будински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Герги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
И днес четем с вълнение Хилендарската кондика със сведения за пътуванията на Паисий. Роден преди 285 г в пределите на Самоковската епархия, той най-напред е послушник в Рилския манастир, а по-късно – монах в Атон, където живее и работи в Хилендарския и Зографския манастир.

Неговата "История славянобългарска" е завършена през 1762 г в Зографския манастир. С нея преподобният монах, канонизиран за светец и наречен от Бълагарска православна църква Будител български, той става генератор на нашето литературно и историографско развитие през ХVІІІ век.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г в Пловдив.

От 1 ноември 1923 г с указ на цар Борис ІІІ е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г е забранен.
След дълго прекъсване съсс Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събране на 28 октомври 1992 г, се възобновява традицията на празника. Тогава 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъственден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Поглед над историята показва, че Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна и реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Приемат 1 ноември – Деня на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник.

Това се случва на 13 декември 1922 г, когато 19-ото обикновено Народно събрание приема Закон за допълнеине на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви: "Допреди войната образованието и възпитаинето на нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга.

Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж...".
Този ден е празник на всички нас, на просветителите и на всички, които допринасят за издигане на националното ни самочувствие, да подчертае значението на българските духовни водачи – народните будители, за днешния и утрешния ден на България и безценното богатство на тяхното дело за народа ни. За тяхното дело през Средновековието до днес говорят за духовните им подвизи, богослужебните и исторически книги, създадени през ХVІІІ-ХІХ век, икони, църковна утвар, картини и други забележителни постижения на родните книжовници, зографи, резбари. Между тях са корони, църковни одежди и жезъл, принадлежали на Антим І, както и много други.

Но ако запитате случайни минувачи на улицата какво знаят за 1 ноември,

повечето не могат да си спомнят и две имена на будители. Учените дават обяснение, че това се дължи на национално възпитание и на държавна пропаганда. Факт е, че в днешното училище се обръща съвсем малко внимание на тези герои, които със своята духовна дейност създадоха възможност българската нация да оцелее през вековете, независимо от робство, препятствия и трудности, които е трябвало да преодолява в своята история. Формира усещане към земята, в която си се родил, към онези величествени сенки от миналото, които се възправят, за да можеш да следиш техния пример и да бъдеш верен на техните завети. Поизоставени на заден план през последните години говори за елементарно физическо оцеляване на хората, поради което разговори на тази тема малко се води. Някъде се опитаха да ревизират българската история и отношенията ни към дадени личности, дори към такива които носят в себе си ореола на безсмъртието. Някои кръгове се опитаха да измъкнат националното жило от възпитанието на българина. А това освен че е жално, тежи на нашата нация. Загивали са империи, какво ли я очаква на географската карта на Балканите една малка България? Историята показва, че независимо от всичко е имало и по-трагични периоди в нашето развитие и въпреки това сме оцелявали. Дори в много случаи без онези идейни средства, духовни оръжия, с които сега разполагаме. Нека не ги забравяме и да си служим с тях. Защото сме българи, тук и сега на тази една човешка длан на кръстопътя на народите. Място обветрено от исторически бури и превратности, но оцеляла до днес.
Пазете паметта на народните ни будители, за да се запази непокътната в народната ни памет и в духовността на всеки българин.