club50plus.bg

В какво общество искаме да живеят родителите ни, децата ни и ние самите?

Курсът на развитие и поведение в обществото е сигнал за водещите ни принципи: какви ценности изповядваме като нация, дали сме прогресивни или не, дали сме цивилизовани или не. Политиките в определени сфери не трябва да бъдат пренебрегвани. Никога.

Националното здравеопазване в Шотландия е една от тях, другата е безплатното средно образование. Такава политика е и безплатната лична грижа за възрастните хора, която според мен е най-важната инициатива на шотландския парламент – поне досега. Тази мярка показва на света, че в Шотландия вярваме, че трябва да полагаме добри грижи за възрастните хора, да им осигурим да живеят достойно – в собствения си дом, когато е възможно.

Този подход откроява страната сред останалите. Показва, че за нас някои стандарти са по-важни от парите. Безплатната лична грижа е неоценимо удобство за десетки хиляди възрастни хора, тя сваля голям товар не само от техните плещи, но и от семействата им.

Никой не е казал, че е лесно безплатните услуги в къщи да бъдат поддържани. Още преди да бъдат въведени преди 7 години отвсякъде се чуваха предупреждения, че не можем да си го позволим. Същият аргумент важи и за гарантираните безплатни услуги в здравеопазването или за безплатното образование, но никой не го изговаря, нали? Защото това са институции и политики, около които е построено обществото ни, и никой не ги оспорва. Безплатната грижа за възрастните хора трябва да има същия статут.

Ужасно е, че ставаме свидетели на заплахата тя да бъде премахната. От месеци се говори колко е скъпа. Сега правителството казва: „Общините просто нямат пари". Ясно се намеква, че безплатната грижа не може да бъде поддържана без увеличаване на данъците.

Защо никой не протестира? Едната причина е, че хората, които ползват услугата, са най-уязвимите в обществото. Те са изолирани и слаби. Зад тях няма голям и силен синдикат, който да притиска законодателите от тяхно име, да заплашва със стачки, когато стане дума за съкращаване на обществените разходи. Семействата им са заети работещи хора, заплашени от намаляване на заплати или от безработица. Те не са единна група с добра организация.

Интересите на възрастните хора просто са извън полезрението на политиците. Обществото наблюдава безучастно как тази толкова важна услуга – безплатната лична грижа – им се отнема.

Това е сериозен проблем, но по него не се води сериозна дискусия. Няма гласуване, няма национален дебат, само едно сухо изявление „Семействата ще трябва да поемат тежестта". Под „семействата" се има предвид жените. Има редки изключение за възрастните хора да се грижи техния син или съпруг, но те са малцинство. Ако има нещо, заради което жените трябва да издигнат барикадите, то това е тази допълнителна тежест. Има поне три причини да го направим.

Първо, не бива да бъдем принуждавани да се разкъсваме между отглеждането на децата и грижата за родители, освен ако това не е личният ни избор. Второ, жените надживяват мъжете, така че по-често се нуждаят от грижи. И накрая остава въпросът с нашите дъщери и снахи. Обичаме компанията на децата си, но не искаме да ограничаваме и съкращаваме живота им. Не искаме светът им да се свие до границите на нашата подвижност. Не искаме те да ни придружават до тоалетнита.

А нарастващият брой хората, които живеят сами? Как ще се справят тези, които няма деца? Ако сегашната система бъде ограничена или изоставена, всички трябва да се страхуваме. Още не сме възрастни, но всеки изминал ден ни доближава до това.

Ние трябва да се борим за запазването на безплатната грижа, докато все още имаме глас, докато все още сме в полезрението на политиците.

Безплатната лична грижа за възрастните хора е съдбоносен проблем за всяко семейство, защото никой от нас няма да остане незасегнат от него.

Лично мен той силно ме вълнува, защото наблюдавам остаряването на майка ми – нейното превръщане от здрава и подвижна жена до човек с нарастваща степен на уязвимост и след това на зависимост. Комбинираните усилия на държавата и на семейството омекотяваха този процес през годините. Сега тя е на 100 години, все още живее под собствения си покрив и получава определени грижи през деня, които поддържат нейното достойнство и лично пространство. А тя съвсем не е единствената.

Ако позволим осигуряването на безплатни лични грижи да умре заради недоглеждане, колко време ще отнеме при този климат на всеобщи ограничения в обществения сектор, за да се случи същото и с възрастните хора?
Със сигурност Шотландия е достатъчно цивилизована, за да не го позволи.

* Колет Дъглас е автор и коментатор в Herald Scotland. Публикуваме коментара ѝ с известни съкращения.