club50plus.bg

Миналото като път към бъдещето – трябва да променим
стила си на живот, за да сме здрави и на старини

Движението е живот. Сигурно сте го чували хиляди пъти, а и сте го изричали още толкова. За древните тази истина е била много буквална. Без тичане по баирите и мъкнене на тежести нямало храна, или те самите можели да станат нечия храна. Без изминаването на огромни разстояния не биха могли да общуват помежду си, нито да избягат от глада и сушата, да речем.

Така живеят и „нецивилизованите" племена, доколкото са останали по света. Етнографите и антрополозите описват живота им като непрекъснати физически усилия. Е, не едно и също всеки ден, каквото правят някои от нас във фитнес салоните. Ако днес изминат 20-30 км по пресечен терен и се върнат, мъкнейки месото на няколко животни, утре, а навярно и още няколко дни, ще режат и приготвят това месо, ще пооправят падналата подпора на дома си, ще издялкат ново копие. Тоест прекомерните усилия, свързани с лова, се редуват с „по-кротки" занимания, при които обаче мускулите им не бездействат.

Ловци са били (и все още са) предимно мъжете. Това обаче не означава, че мястото на жените е пред огъня. Събирането на дърва за този огън, на растителна храна, на птици и влечуги, на дребен дивеч е тяхна работа – както и отглеждането на децата. Те също „навъртат" десетки километри, и то с децата на ръце или на гръб. Изкопаването на кореноплодните, както и събирането на дивите плодове, гоненето на зайци не е лека работа.

Ако гледаме древните и сегашните ловни племена (които са единствения прозорец, през който можем да надникнем към корените си), генетиката на човека е оформяна в условията не само на „чиста храна", както вече стана дума в Еволюция и... хранене, но и на непрекъснато движение. Не повтарящи се до затъпяване серии на трениране на бицепсите, а после на раменете, а естествените движения, свързани с лова, осигуряването на живота, спасяването на живота.

Добрите треньори на елитни спортисти отдавна знаят, че един лекоатлет трябва и да плува, и да се позанимава със силови упражнения по време на подготовката си. Добрите фитнес инструктори също прилагат техники и методи, които раздвижват мускулите „цялостно" (а това съответно влияе и на човешките органи). А и като се замислим, думата фитнес в най-общия смисъл означава точно това – годност, способност, физическо здраве, добро самочувствие.

Едва ли е нужно да се подчертава, че индустриалната революция е тази, която поставя човека в конфликт с неговите гени – не само когато става дума за хранене, но и за движение. Последните 7 поколения човеци, стъпка по стъпка, облекчават живота си от тежките и монотонни усилия, благодарение на техниката. Те вече не трябва нито да тичат след храната си, нито да обработват с две голи ръце и прости инструменти земята.

Изразходване на калории при различни дейности – на древните и на днешния човек

Тялото и гените ни обаче не са пригодени за „застой", движението продължава да бъде живот. А липсата му, както си знаем, се свързва с редица заболявания като високо кръвно, затлъстяване, диабет, холестерол, сърдечно-съдови. Да, диетата има значение, източникът на необходимите ни калории и неговото качество – също, но балансът между поетите и изразходваните калории е най-малкото, което нарушава застоялият живот.

Може и да сте забелязали, ако се интересувате от темата, но все повече фитнес инструктори се обявяват против прекаляването с така наречените кардио упражнения. Дори лекарите, занимаващи се в тази сфера, отричат доскоро твърдото правило, че те помагат на сърдечносъдовата система и на белите дробове. Но какво са кардио упражненията – това са не много интензивни до средни като натоварване еднообразни дейности – например плуване, тичане (не спринтово), бързо ходене. Общото между тях е, че ускоряват сърдечния пулс и го държат ускорен за определен период от време – докато трае тичането, например.

Модерната тенденция във фитнеса е разтягането и силовите упражнения, 10 минути, следвани от 10 минути почивка. Според пропонентите, те не само отнемат по-малко време за тренировка, но постигат по-бързо целта и на кардио упражненията – заздравяване на сърдечния мускул и подобряване капацитета на белите дробове. Спринтовото бягане на бос крак е пример за това – десет минути ви стигат. Или тренировки за сила с по-големи тежести, но с по-малко повторения. Упражненията на халки с разтягане и съкращаване на повечето групи мускули. Това, разбира се не отменя разходките – сменяйте темпото от време на време. Почивката задължително следва натоварването – при всички подобни упражнения.

Помислете си за древните – излизат на лов, ходят сравнително бързо по пресечена местност, надушват следите на дивеча и хукват след него. Ако имат късмет да убият голямо и тежко животно, носят го, редувайки се по обратния път. А ако ги подгони звяр, бягат с товара, за да се спасят. Или се катерят по дърветата, ако те са недостъпни за врага.

Ще кажете, това са мъжки дейности. Мисля, че на съвременните жени им е дори по-достъпна тази разнообразна физическа „разгрявка". Сутрешното почистване на пода и на дома може да бъде комбинирано без да се натоварва психиката, със съответните упражнения – приклякане, везна, разтягане за достигане на най-тъмните кътчета, напад и т.н. Е, пазете си ставите и кръста, но вие си знаете.

Внуците са истински фитнес, като това е придружено с много положителни емоции. Аз поне така съм кръстила двегодишния си внук – моят фитнес инструктор. Като каже: „Бабо, гледай!", това значи, че трябва да повтарям след него всичките му движения. И е неуморим, минава през навеждания, търкаляния по пода, вдигане на крака и дупе, челни стойки и танци. Доколкото мога, се подчинявам. И като се прибавят и безбройните „гуш", „въртележка", и катерене по най-високите части на детските съоръжения, силовите упражнения и разтяганията ми стигат за седмица – все пак детето надхвърля 10-те килограма.

Храненето и движенията не са единственото, което ни отличават от предците. За да доближим стила си на живот към изискванията на генетиката си и да продължаваме да сме здрави и на старини, трябва да имаме едно наум и разрушителната сила на хроничния стрес и липсата на достатъчно сън.

Древните не са живели без стрес – бягането от страшно диво животно вдига адреналина до максимум. Както и битката с такова животно или с вражеско племе. Но техният стрес е бил еднократен, не хроничен. А това е съществена разлика за организма. Доказано е от много научни изследвания, в които не е нужно да задълбаваме – идеята е ясна.

След преживян стрес просто трябва да се отпуснем и починем. И да не позволяваме на дребните житейски неуправии да ни вдигат адреналина. Емоционална дистанцираност от битовите проблеми (това не значи, че не трябва да се погрижим за решаването им, просто не е нужно да се ядосваме и дразним), техники за релаксация, разходка сред природата, дори усамотяване в тиха и приятна обстановка – това винаги помага.

Освен това ловците са си лягали „с кокошките" и са ставали пак с тях. Тоест тъмната част на денонощието е за почивка (е, правили са понякога и нощни преходи, но не всяка нощ), а светлата - за различни активности. Редица съвременни изследвания доказват, че недостатъчното сън преобръща цялата биохимия на организма ни, а когато е хронично явление, оставя трайни последствия. И още нещо доказват: сънят през нощта не може да се компенсира със сън през деня. Дано никога не сте работили на нощни смени.

В Еволюция и.. хранене засегнахме надълго и нашироко какво са яли древните, говорихме за хранителните вещества, използвани от тях. Има обаче още една подробност, която е част от начина им на живот, за която не стана дума. Те са имали периоди на оскъдно хранене и дори на глад – при суша, при проливни дъждове. И още нещо: тръгвали са на лов почти гладни (когато храната е на изчерпване и трябва да се набави нова). Ако следваме този стил на живот, би трябвало да пропускаме някое хранене, особено когато „истинската" храна е недостъпна. Те не са яли сутрин обед и вечер по едно и също време, както ни съветват диетолозите. Хапвали са когато са гладни и когато има какво – много често 1-2 пъти на ден. С дни са „постели", защото не е имало улов. И точно за такъв начин на живот са оформени гените ни.

И нещо, важността на което все повече се доказва от най-новите изследвания: слънцето. Както и друг път е ставало дума на страниците на Клуб 50+, витамин Д не може да се синтезира в човешкия организъм, без излагането на ултравиолетова светлина. Или трябва да се добави отвън, но много малко са храните, които го съдържат. А няма да е пресилено, ако кажем, че витамин Д е много, ама много, важен за живота и здравето на човека.
От сегашните „диви" племена, единствено кожата на някои ескимоси (инуитите, например) няма възможност да произвежда свой витамин Д (заради студа и дългите тъмни периоди на годината). Те обаче се хранят с морски животни, които са богати на този витамин.

Витамин Д помага не само костната ни система и зъбите да останат здрави, той се бори с възпаленията (включително и артритните), важен е за имунната система. И не се иска много – 10-15 минути гола кожа на слънцето, плюс обръщане: всичко максимум половин час, за да сме здрави.

Живот в хармония с гените, които сме наследили. Ще кажете, че всичко това е непосилно за съвременния човек. И ще бъдете прави, че не можем да се върнем назад в годините, че сме се родили в един модерен свят. Това обаче не ни пречи да мислим какво ядем и да внесем малко по малко поправки в диетата си. Да забелязваме колко (малко) се движим и да не се отчитаме веднъж месечно във фитнес салона, а да добавяме движения в рутината на деня – да се откажем от асансьора, да поиграем с децата и внуците, да се включим в махленския футбол или да организираме клуб по танци. По-често да „гоним дивото", защото четиризвездният хотел може и да има сауна и плувен басейн, но разходката в планината или по морския бряг ги превъзхожда.