В Гърция, която се смята пред фалит, заемите са по-евтини, отколкото в България
С настъпване на икономическата криза по родните ширини, българинът започна да изпитва негативните ѝ ефекти с пълна сила. Не малка част от хората загубиха работата си, започна процес на намаляване на възнагражденията, работното време и ограничаване на социалните придобивки. Наред с това върху тези, които успяха да запазят работата си се стовари други бреме – увеличаване на лихвите по изтеглените кредити.
България не е изключение от нарастването на лихвените проценти, което стана и в други европейски държави. Интересното обаче е къде сме ние и дали имаме право да роптаем срещу високите лихви.
За целта нека сравним лихвените нива по потребителски и ипотечни кредити в четири страни – Гърция, Австрия, Италия и Германия. Те не са случайно избрани. Първите три са в списъка поради факта, че банките от тези държави са собственици на основните банки и в България, а Германия – защото е главната икономическа сила в Европа.
Сега да видим какви са лихвите у нас и у тях. За нуждите на сравнението са взети потребителските кредити със срок над 1 и до 5 години, както и ипотечните кредити над 10 години.
(За да видите таблиците в цял размер, кликнете върху тях)
*ефективен годишен процент
** Източник: Европейска централна банка
Таблиците са красноречиви. Видно е, че лихвените проценти в България са по-високи. Най-отчетлива е разликата при потребителските заеми. От 5,5% за януари 2011 г. в Германия до 10,97% за януари в България.
Естествено, ще има коментари, че не може така сляпо да сравняваме, тъй като икономическата обстановка и съответните рискове в отделните държави са различни. И да, прави сте – не може просто така да се мерим със силната и мощна Германия.
Затова пък може да се фокусираме повече върху Гърция. Не само защото голяма част от родните банки са собственост на гръцките такива, а и поради сложната икономическа ситуация там.
Не е ли малко странно в държава, която се смята, че е пред фалит да има по-ниски лихви отколкото в България? Оправданията на банкерите за повишаване на лихвите поради високия риск и лошата икономическа обстановката в страната ни бледнеят на фона на гръцката криза. Разбира се, при формиране на лихвения процент влияние имат и други фактори, но когато четете или слушате интервюта, обърнете внимание, че основно се набляга на риска.
Явно у нас тълкуванията на банките, било то и чуждестранни, за това как рискът въздейства върху лихвите се разминават в зависимост от географското местоположение.
Изводите оставям на вас. Отговора на въпроса дали имаме право да негодуваме срещу по-високите лихви – също.
Съветът ми е да си търсите правата дори да ви се струва, че промяната е трудно постижима.
Авторът е външен експерт в „Моите пари"
www.moitepari.bg
Smith Adam написа:
Преди повече от 13 години
Май не става дума дори само за маржове, които наистина са част от проблема.
Грешката изглежда е в избора на страни за сравнение.
Георги Ангелов предлага още един поглед и тълкуване. А то е доста по-изчерпателно и резонно от това на този ваш автор. Пардон, авторът е на Моите пари. Сверете часовника си тук http://ikonomika.org/?p=5413
За да не се налага да преразказвам :-) .
Adam Smith написа:
Преди повече от 13 години
Не, не ми е странно. За бизнеса са важни маржовете.
Защо не сте написали какви са лихвите по депозитите в Гърция? Дали не са 1%, а не 5% както у нас. Какви изводи да правим тогава?
Гърците имат много по-големи собствени спестявания от българите. Ако им фалира държавата голяма част от сметката
ще бъде платена от европейците. Защо ли? Защото ако не, ще изгърмят германските и холандските пенсионери.