club50plus.bg

В персонален план отговорът е: самообучение

Кога фирмите у нас ще започнат да инвестират в хората си поне толкова, колкото в оборудване, софтуер, разширяване на дейността? Оказва се, че и сега, в средата на кризата, част от работодателите разсъждават именно в тази посока. Изпълнителният директор на Американската търговска камара в България (АmCham) Валентин Георгиев даде пример с оформилото се мнение сред членовете на камарата, че "корпоративна социална отговорност" не означава непременно да се участва в благотворителни кампании или да се ремонтират счупени пейки в градинките. За много от тях значително по-важна кауза е да насърчават служителите си да се развиват, да правят това, за което чувстват, че имат вътрешна нагласа и потенциал.  

В края на краищата човек живее не за да увеличава брутния вътрешен продукт на своята страна, а за да направи себе си и близките си хора щастливи, отбеляза Том Хигинс, председател на комитета за връзки с институциите към камарата и управител на Balkan Accession Fund. Темата бе сред дискутираните по време на среща, домакинствана от АmCham, с изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Борислав Стефанов.

Тенденцията, която България трябва да следва, е привличане на чуждестранни инвеститори в областта на високотехнологичните продукти с висока добавена стойност, посочи Стефанов. Това ще подобри макроикономическият бизнес климат у нас. Износът на високотехнологични продукти от България се е удвоил през последните пет години и този факт е доказателство, че страната има потенциал за развитие в тази област.

Досега голяма част от инвестициите са правени заради евтина работна ръка и евтините ресурси, главно в областта на облеклото и текстила. В България в тези отрасли за заети два пъти повече хора, отколкото в другите европейски страни. Те обаче имат ниска добавена стойност за икономиката.

Една ключова година – 2007-ма, обърна посоката и в България се вля от 3 до 6 пъти повече свеж ресурс в сравнение с която и да е друга страна в региона. Инвестициите бяха главно в имоти и финансови институции. Сега банките са изкупени в голямата си част и инвестициите трябва да се насочат към високите технологии, коментира Стефан Иванов, вицепрезидент на АmCham и управител на Ситибанк София.

България е единствената страна в Европейския съюз, на която е разрешено да отпуска до 50% държавна помощ за подпомагане на чуждестранните инвестиции. От БАИ ще настояват, освен за изграждане на инфраструктура и за обучение на персонал, да могат да се отпускат и директни финансови инжекции към самите инвеститори.

Примерно субсидията за инфраструктура е при откриване на нова фабрика в България, държавата да помогне за изграждането на пътя до нея. Няма финансов трансфер от държавата към фирмата, а друга държавна фирма изгражда пътя към площадката на инвеститора. С промени в нормативната уредба се цели да се открие възможност да се превеждат средства към инвеститорите след покриване на определени критерии от инвестиционния проект. Тогава държавата ще може да възстанови от 30 до 50 процента от финансовите средства, вложени от инвеститора в проекта.

Европейският съюз разрешава определено ниво на финансовата помощ за всяка държава, като за повечето държави в Западна Европа този процент вече е нула, не може инвеститор във Франция или Германия в най-общия случай да получи държавна помощ. В Централна и Източна Европа процентите са някъде между нула и 50 на сто, в зависимост от различни фактори. За Чехия максималната помощ е 30 процента, но примерно за Прага тя е нула, което означава, че ако някой иска да открие завод или фирма в Прага, той няма как да получи държавна помощ, разясни председателят на БАИ.

Неговата лична прогноза е, че до параметрите на най-успешната 2008 година, когато в страната влязоха 6 млрд. евро инвестиции, можем да се доближим, в оптимистичен вариант, не по-рано от 2013 г., а в песимистичен – едва след 2016 г.

Правителството има намерение да стимулира целево високотехнологичните инвестиции и възлага съществена роля на Националния иновационен фонд, подготвя се и специален закон за иновациите. Друг неотменен въпрос е реформата в образованието, която по всеобщо мнение е от ключово значение за развитие на икономиката.

Да добавим и самообучението, насърчаването на хората да се развиват. Всеки трябва да си отговаря на въпроса "Какво правя аз с моя живот?", предложи Том Хигинс и върна разговора за икономиката в областта на човешките измерения.

Изтичането на квалифицирани кадри от страната не изглежда голям проблем за мениджърите. От България излязоха над 1 милион българи, може би няколкостотин са се върнали. Те за учили в чужбина и това е ценно. Ако условията се подобрят, броят им ще се увеличи, смята Стефан Иванов.

"Аз самият живях 10 години навън и се върнах", даде пример със себе си Борислав Стефанов. В дългосрочен план той е оптимист, но е много важно да се направи връзката на икономиката с образованието.