club50plus.bg

В някои страни на запад, разводите на хора над 50 са във възход и според редица учени - пенсионирането може да има нещо общо с това.

За да анализира внимателно темата, американското издание Хъфингтън пост (Huffington Post) се обръща към брачните експерти Роб Паскал и д-р Луис Примавера, съавтори на книгата “Лабиринта на пенсионирането: Какво трябва да знаете преди и след като се пенсионирате”. Ето какво мислят те.

Как се променят отношенията, когато единят партньор или и двамата се пенсионират?

"Някои двойки вероятно не са готови за онази действителност, в която прекарват прекалено много време със своите половинки”, пишат те. "Докато все още работим, основните разлики между нас често могат да бъдат маскирани, защото основният акцент от времето заедно е поставен върху работата, семейството и отглеждането на деца. Тези различия обаче рязко идват на преден план, когато двойките останат фокусирани предимно един върху друг."

Но нека се фокусираме върху това, което можем да направим, за да предотвратим този процес и да продължим да живеем хармонично със своите половинки дори и след пенсионирането. 

За пенсиониращите се мъже, бракът е нещо хубаво. Той има спътник, който познава и с който е свикнал, който е източник на емоционална подкрепа. Това мъжете приемат като някакъв тип приемственост в условията на новия живот, който е отделен от онзи преди това. Е, това важи за случаите, в които бракът е добър. Ако не е, той и съпругата му може да се окажат в ситуация, в която пенсионирането прави връзката им дори по-лоша, заради допълнителното време, което трябва да прекарват заедно. Важно е да се каже, че хората, които не искат да се пенсионират веднага, често поставят като основна причина да желаят да продължат да работят въпроса за потенциално влошаване качеството на брака им. Но дори и в добри бракове, когато двама души прекарват ден след ден, час след час - в непосредствена близост един до друг - това почти винаги действа стресиращо. 

Защо се случват тези промени?

Един от възможните отговори е свързан със синхронизацията между партньорите. В “следобеда на живота си” и оставили настрани своите вече неактуални професионални ангажименти, партньорите могат да се окажат с много различни представи за това как искат да живеят - индивидуално и като двойка. Например, една жена може да предположи, че след като се пенсионира, мъжът й ще й помага повече с домакинската работа. Мъжът пък може да сметне, че след пенсиониране, жена му ще бъде по-склонна да участва в общи дейности през свободното им време, например риболов. Чувството на разочарование у един от партньорите заради подобни разминавания може да доведе до негодувание, дори за усещане за пренебрегване или справедливо отчитане на собствените му интереси.

Към продължението!