Какво ни пречи да вярваме в себе си?

Normal_roses_rafaelflickrcc

Недоволни от себе, търсим лошото у другите...

Българите сме интелигентна и талантлива нация. Имаме невероятни спортисти, които взривяват световните стадиони, имаме велики артисти доказали таланта си по световните сцени, децата ни заемат първите места по международни конкурси и олимпиади.

Там, където трябва да положим труд и усилия – ние успяваме. Борим се, тренираме, репетираме и независимо от условията и от завистта на сънародниците ни, успяваме да изкачим върхове от световна величина.

Дали мислите, че можете или че не можете – и в двата случая сте прави.
Хенри Форд

Защо тогава не успяваме да излезем от долината на ниското си самочувствие като нация и да надмогнем липсата на самоувереност? Какво още ни трябва, за да се приемем като можещи и знаещи? Като че ли не ни достига вяра в собствените ни сили и способности...

От къде започва всичко? През какво преминава? И какви са последствията?

Историята

Погледнато исторически, имаме основателна причина за това.
Дълго време сме робували и слугували безропотно и дълго време ни е втълпявано, че не знаем и не можем. „Преклонената главица, остра сабя не сече" чудесно описва народопсихологията ни и то, още преди Вазов да я претвори в стихове. Когато петстотин години си мислил като рая, как изведнъж да станеш господар на собствената си мисъл? Пет века са много време, откъдето и да ги погледнеш!

И можеше да сме се надмогнали това покорство към днешна дата, ако не беше дошла „Народната власт", която искаше всичко друго, само не и мислещ народ. Следващите 45 години оцеляваха само „послушните", които споделяха идеите на социализма и напълно ги подкрепяха.

Униформени във всичко, от невръстни години Снимка: lostbulgaria.com, CCБез право на гледна точка! Нямаше нужда от самоувереност, беше достатъчно да си добър изпълнител, защото самоуверените ги изпращаха на дълга „почивка", от която някои така и не се връщаха. И отново робувахме, макар и под друга форма. Възможно е точно в тези години да сме загубили хъса и желанието си да мислим, както и вярата, че можем да го правим.

Днес живеем в демокрация. Така казват! Дано само, не ни зароби още някой и този път да имаме шанса да изградим у себе си увереност и възможност за самопреценка. Дано най-после научим децата си на самоуважение и след време, цялата нация да бъде със самочувствието на знаещи и можещи хора – и то, тук в родната ни страна, а не някъде по света.

Възпитанието

Във времето на социализма ни възпитаха, че да изпъкваш сред останалите, е едва ли не, опасно занимание. Не случайно на различните им казвахме „черни овце" и ги гледахме с не до там, добри чувства.
Да израснеш незабележим и невзрачен, да се съобразяваш с каноните на обществото и с това което „трябва" (а не с това, което „искаш") беше основа на възпитанието, още най-крехка детска възраст – помните ли карираните престилки, с които ходехме в детската градина? А ученическите униформи? Какъв по-добър начин да те превърнат в част от „стадото"?

Аз харесвах моята гимназиална униформа – сини пола и сако, с риза в светлосин цвят. Въпреки това, с моята приятелка решихме да внесем малко цвят в училищното синьо и си купихме къси, бели, мрежести чорапки, на чийто дупки нанизихме розови панделки.
Първият ден успяхме да си тръгнем след часовете извънредно горди, че никой не е забелязал „различното" в нас.

Но още на следващия, при проверката на входа, трябваше да свалим панделките – не бяха според правилника. Разбира се, изслушахме и задължителното конско от класния и заместник директорката на училището, а от този ден нататък, получавахме специално „внимание" при проверките на входа на училището. Личната ми награда бе „препоръка" – да си подстрижа косата късо, тъй като средната ѝ дължина не позволяваше да бъде връзвана, но в същото време не беше според правилника да я нося пусната...

В крайна сметка идеята за равенство осакати тези, върху които се изпробваше. Нашия избор имаше граница и докато правехме нещата по правилата, свикнахме мечтите ни да бъдат „лимитирани" от някой друг! Нямахме представа колко и какво можем, защото таванът над главите ни бе твърде нисък и така загубихме вярата в себе си.

Последиците

По запалянковците ще ни познаете, не по футболистите Снимка: Flickr, CCВеднъж гледах футболен мач по телевизията в компанията на чужденци. Участваше и български отбор. Беше интересно преживяване и то не само защото футболът си го биваше, а и защото реакцията на българите и на чужденците по време на играта отстояха на огромно разстояние.

При всеки пропуск на любимците си, моите сънародници се включваха разпалено:
„Ууууу, айде бе, с два леви крака ли сте... ? К'во се мотаете? Подай от другата страна... ей..."
Отношението им беше подплатено с голяма доза негативизъм и независимо, че бяха фенове на отбора, по никакъв начин не показваха, че е така. Те не поддържаха футболистите, а по-скоро се опитваха да направят „компетентен" разбор на базата на пропуските (без които мачът щеше да е доста скучен) и по този начин да изтъкнат себе си.

Вместо да се наслаждават на играта, през цялото време се чудеха – кой заслужава да бъде освиркан повече: противниците, любимците им, треньорите или... съдията? И за да няма ощетени, освиркваха всички поред.

Чужденците напротив,

ръкопляскаха и се провикваха „браво" със същия ентусиазъм, с който нашите викаха:"Уууу" И то не само при точно попадение. (Ако на всяко „браво" съответстваше гол, мачът щеше да завърши с баскетболен резултат.) Одобрителните им възгласи подкрепяха и двата отбора, въпреки, че бяха фенове на нашите противници. Коментирането на играта, от тяхна страна също имаше забележки, но те нямаха нищо общо с освиркването.

От време на време, хвърляха по някой изненадан поглед към българската група и, макар че не разбираха много добре езика ни, по жестовете, които виждаха, определено се ориентираха в отношението, което демонстрираха родните запалянковци.

Емоцията и в двата лагера беше по равно, но... насочена в две коренно различни посоки.
На полувремето един от италианците дойде при мен и попита:
„Защо се сърдят българите? Отборът играе много добре и могат да спечелят."
Беше учуден и търсеше отговор.
„Те не се сърдят" – започнах аз и се улових, че не знам

как да продължа обяснението

Самооценката е в основата на поведението ни, а оттам и на щастието ни  Снимка: Dario Jacopo Lagana, Flickr, CCМожех да кажа: „Просто сме си такива – критикуваме всичко и всеки, защото ни липсва самочувствие."
Или пък: „Ние сме непрекъснато недоволни от себе си и това ни кара да търсим лошото и у другите."
Само, че не казах нито едно от двете. Засмях се (макар че не ми беше никак смешно) и обобщих:
„Ние така гледаме мачове."

Как можех да му обясня израза „Не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле!"? Защото, когато човек не вярва в себе си, търси спасение в слабостите на другите и ако не може да открие такива, сам си ги измисля и ги вменява на отсрещната страна, при това агресивно. Така се чувства спокоен, че и другите „не ги бива" и това му дава право да се отдаде на инерцията. И на злобата!

Виждали ли сте истински уверен в себе си и щастлив човек, който да критикува и освирква? Аз, не съм! Щастливите хора вярват в собствените си сили и обичат всичко, което ги заобикаля. Тези, които само се правят на уверени, при всеки случай, намират какво и кого да направят „на салата".( Винаги настръхвам, когато чуя този израз.) Лошото е, че не си дават сметка, колко са прозрачни действията им и това, което стои зад тях – ниското самочувствие.

Покорството и послушанието ни направиха агресивни и ненужно гръмогласни, когато обсъждаме слабостите на другите.

Решението

Живеем в преломни времена, не в икономически, а в духовен смисъл. Имаме възможност да се докоснем до чужди култури, до световни постижения и да научим и разберем повече за света. Започваме да откриваме пътят на себепознаването, навлизайки дълбоко във вътрешния си свят. Разкриваме тайната на собственото си съзнание, която досега е била дълбоко скрита. Какъв по-добър момент от този да развием и вярата си – най-напред в самите нас, а след това и във всички останали.

Когато започнем да се доверяваме повече, с изненада ще установим колко големи са възможностите ни в действителност и колко основателни причини имаме за да бъдем сигурни в себе си. Едва ли ще бъде лесно, да превъзмогнем наследствено натрупаното малодушие, но колкото и усилия да ни коства това, резултатът ще бъде неизразимо ценен за всеки от нас!


Създадена на 11.08.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Вергиния Крумова написа:

    Преди повече от 13 години

    Благодаря ти! Толкова ми е полезно!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Desislava Reichert написа:

    Преди повече от 13 години

    Sega ste napravja aktualizazija na filma, kato 2ra chast, v kojato da se pokaje nachina kak ste se promeni vsichko v Bylgarija - (tova, koeto i az samata razbrah za sebe si s mnogo chetene poslednite godini) - ste se pomogne ne otgore nadolu (ot politikata nadoli), a OBRATNOTO - ot dolu nagore. Ima edin experiment na 100te maimuni - kato se dostigne edna t.nar. kritichna masa v syznanieto (malyk prozent ot obstata masa), togava tova novopridobito syznanie se razprostranjava AVTOMATICHNO vyrhu drugite.

    Ima mnogo experimenti pokazvasti tova, kogato edin chovek pokaje nesto na drugite (koito do tozi moment ne sa go vijdali) izvednyj I TE go vijdat ...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Desislava Reichert написа:

    Преди повече от 13 години

    Mnogo tochno kazano!!!
    Az pravih dokumetalen film za Bylgarija v Stuttgart 2002 g. , koito ... beshe dosta kritichen ... srestu korupzijata, politizite, ... vechnite bylgarski temi, Vyv filma tyrseh prichinite zasto vsichko e taka kakto e (za 2002g, entusiazym 1989 ... pylno otchajanie, nov entusiazym - zarja- otchajanie :-) Vyv filmyt intrviewiranite (izvestni lichnosti v BG) kazvat systoto ... preklonena glava sabja ne ja seche ...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Нина Дончева написа:

    Преди повече от 13 години

    Благодаря на всички за споделеното мнение по темата! Интересът на читателите ме кара да вярвам, че вече сме поели по нов път - на уважение, взаимност и разбиране! Благодаря ви!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Б.Спасова написа:

    Преди повече от 13 години

    ако спрем да си завиждаме да си мислим че можем да надхитрим другите ,абе ако спрем да сме шопи ще успеем!
    :P


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Училище по щастие написа:

    Преди повече от 13 години

    Благодаря за хубаво написаната статия. Това са теми, които много ме вълнуват и мен, която съм точно резултат на всичко това. Трябваше да напусната Б-я за да видя майки, които не мислят че тяхната роля е да критикуват децата си, да им показват всичко лошо, което притежават, а добрите думи да оставят на и за чуждите хора.
    Вие пишете - Просто сме си такива – критикуваме всичко и всеки, защото ни липсва самочувствие
    Но аз мисля, че е обратното - ние имаме ниско самочуствие защото сме рожби на критиката. Решението е едно - да изчистим пространстовото си от критика във всякакъв вид. Няма положителна критика, няма градивна критика - ИМА КРИТИКА


  • Fc7f65972411bf7ab9ac3d8d43661363?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Eti написа:

    Преди повече от 13 години

    Здравейте,
    Много ми хареса Вашата статия!
    Това е една тема, която трябва да се дискутира често и да се опитаме всички ние, въпреки тежкото историческо наследство да се преборим с манталитета си и да вървим напред. Има един документален филм "Срещи с Иречек". Горещо го препоръчвам! Константин Иречек описва много точно българина и нашия народ. Не сме се променили много от тогава. Комунизмът, който сполетя народа ни е следствие на именно този манталитет. Тежкият преход също. И нека започнем с това да бъдем толерантни един към друг! Разбира се има още много други неща, но това е дълга тема.
    Успех на всички!
    Анна Гюрова