club50plus.bg

Софийският герб се създава през далечната 1900 година. Повод за това е участието на България във Всемирното изложение в Париж. Екзекутивният комитет на изложението иска екземпляр от герба на столицата, за да го постави в тържествената зала. Бързо тогавашния кмет, Хр. Попов, събира директора на Рисувалното училище (Иван Мърквичка), директора на Народния музей (Вацлав Добруски) и първия български художник-декоратор Харалампи Тачев, който разказва как се е родила идеята за герба на София.

След като Харалампи Тачев избрал формата на герба – щит, той го разделил на четири части. Горните две определил за символи, които да са свързани с името на града. Женският образ в горното дясно поле е свързан със старото име на столицата – Сердика. Образът е взет от остаряла монета с интересна история.

През 202 г. след дълго пътуване в Сердика пристигат Септимий Север и Юлия Домна. Изморени от пътя те решават да останат по-дълго време. С красивата природа и лековитите извори, Сердика била прекрасно място за отмора. Своите добри чувства и признателност местната управа изразила в отсичането на многобройни монетни емисии. Благодарността на местното население към императорското семейство се дължала и на факта, че тяхното  и това на огромната им свита пребиваване донесло допълнителни доходи на местните. Навсякъде по пътя към императорската двойка се отнасяли като към най-тачените местни божества. За да я поласкаят, гражданите от Сердика слели императорския култ към Юлия Домна с този към своята градска богиня. Така увековеченият млад образ на Юлия Домна, изобразен на старите монети в Сердика, се появява и на герба на днешна София.

Горе в ляво на герба е поставена църквата „Света София“, която е дала настоящето името на града. Тя е запазена и по време на Османската империя, като от набези и разрушение я е спасила нейната красота. По това време българите не са допускани до нея, била е охранявана и въпреки, че никой не можел да влезе, отвътре се виждали запалени свещи.

В долната дясна част на щита е поместена планината Витоша, която тихо е наблюдавала цялото историческо развитие на града.

Статуята на Apollo Medicus (като персонификация на минералните извори в и около София), изобразена под златен балдахин е поставена в долния ляв ъгъл на герба. Това също е сюжет взет от антична момента.

Лъвът по средата пък идва от старата столица Велико Търново. В разкопките на Трапезица е намерено медальонче с изобразени на него лъв и малко лъвче до него. Големият лъв, който е намерил място на герба на София е символ на приемствеността на новата от старата столица на България. Само градските гербове имат право да носят корона. За да се възползва от това право Х. Тачев поставя една над щита.

През 1911 г. София се сдобива и с девиз -  „Расте, но не старее“, по образец на парижкия „Плава, но не потъва“. Първоначално девизът на столичния герб е бил „Расте, не старее“, но когато се забелязало, че буквите са 13, веднага добавили едно „но“, за да станат 15. Той е изписван и на латински език - "Crescit, sed non benescit".

През 1928 г. Хараламби Тачев дооформя лентата с девиза добавяйки две лаврови клонки, които изразяват младост, постоянство и успех. След промени през 1974 и 1991, отново се възстановява варианта на Х. Тачев от 1928 година, който е актуален и до днес.

Много са градовете, които имат герб и девиз. За тези на Вашия град ни разкажете със снимки в конкурса ни "История и Традиции" или с материал по инициативата "Стани четен автор". Очакваме  с интере вашите материали.