Атлантис излита в петък, за да сложи край на програмата за многократни полети
Совалката Атлантис, ако всичко върви по план, ще излети на 8 юли. Рутинна е мисията на този полет – доставка на разни необходимости за Международната космическа станция. И въпреки това полетът на 4-членния екипаж е уникален – последният в историята (1981–2011 г.) на тези машини. Екипажите на станцията оттук насетне ще се снабдяват с полетите на руските кораби Союз, САЩ вече са си купили място в тях.
С 12-дневната мисия завършва програмата на многократно използваните космически транспортни средства – цяла епоха в астронавтиката, продължила 30 години.
Вероятно читателите помнят: малка „флота" от 5 космически кораба, плюс прототипа Ентърпрайз (която направи няколко полета, но така и не стигна извънземна орбита), способни на многократни излизания в орбита около Земята.
Всяка от 5-те совалки бе създадена да направи 100 полета, но всички заедно стигнаха до 135-ия, последен.
Дискавъри, Индевър и Атлантис са оцелелите, Челинджър и Колумбия буквално се разпаднаха във въздуха, заедно с екипажите си. Челинджър – през 1986 г. на излитане в небето на Флорида, а Колумбия – на връщане от полет през 2003 г. над Тексас.
Сега Атлантис се готви за последен полет, а Дискавъри – за пътуване до Вашингтон. Не, не на собствена тяга, ще бъде изложена в музея Смитсониън, в залата, където са и Аполо, и Союз...
Историята на совалките е противоречива. Точно колкото е противоречиво и спирането на програмата, обявено още през 2004 г. от Буш старши.
На този космически кораб се възлагаха огромни надежди – беше си цяло чудо летателен апарат да ходи до космоса, да обикаля Земята и да се връща като обикновен самолет на летището. Планът беше една от совалките да лети всяка седмица и да се връща – общо 60 полета годишно. Това така и не се случи.
Американските совалки бяха предназначени за полет в ниски орбити над Земята. И всъщност май това им „изяде" главата. Защото при такава голяма товароподемност – 30 тона при излитане и 14 тона при кацане, нямат много цели, към и от които да носят толкова полезен товар (37-те им полета до МКС бяха осъществени едва в последните години). Те освен това могат да возят до 7 души екипаж, в задната си част имат място и за ремонтни работи. Тази им многостранност и многофункционалност така и остана неизползвана. А струваше скъпо.
Совалката БуранБеше времето на надпревара в звездните и военните програми на Изтока и на Запада, на тогавашния СССР и на САЩ. Нали затова се появи и „орбиталният самолет" Буран – руснаците не повярваха на целта „мирно усвояване на космоса", решиха, че прекалено големия полезен товар на совалката (30 тона) не ще да е за граждански цели и дори заподозряха възможност за ядрено нападение. И в отговор създадоха своя совалка, създадоха и Международната космическа станция. Руската совалка обаче успя да направи само един полет през 1988 г., като обиколи два пъти планетата без човек на борда. И сам по себе си този полет е рекорд – първият управляван от робот орбитален полет, повторен от американците едва през 2010 г. с Фалкон 9.
А Буран, заедно с новичка ракета-носител Енергия, бе разрушена през 2002 г., когато хангарът на космодрума Байконур, където се съхраняваше, се срути отгоре ѝ.
А МКС, която в плановете на съветското ръководство бе възможност при нужда да се превърне в база за трупане на ядрено оръжие, вече не се казва „Мир". Но се превърна в наистина международен проект, в който участват космическите агенции на САЩ, Русия, Европа, Япония и Канада.
Когато Никсън даде „зелена улица“ на програмата през 1972 г., сметките бяха за 7 млн. долара разходи за полет, но тази цена набъбна до 1 млрд. долара. Цялата програма засега е похарчила над 200 млрд. долара. Много повече, ако за същите тези 135 полета бяха използвани обикновени еднократни кораби. Освен това е не само по-евтино, но и по-безопасно, ако возиш хората в орбита отделно от товара. Защото в тази цена трябва да се включат и 14 човешки живота – екипажите на двете разбити совалки.
И все пак, „пенсионирането" на совалките оставя след себе си голямо празно място. Когато Буш старши го обяви, той обяви и новата програма, идваща да замести совалковата – Съзвездие (Constellation). Тя обаче е стигнала до „кривата круша". Неин екзекутор стана Обама, обявявайки нулево финансиране за нея в бюджета за 2011 г. Още в началото на кризата се очакваше забавяне, но чак пък спиране...
Но НАСА също има дял в това – чисто техническите етапи, до които тя трябваше вече да е стигнала, се провалиха. Ракетата Арес I, свързана с нея, се провали. НАСА твърди, че всичко зависи от бюджета, че не получава парите, които са били необходими за това развитие. Критиците на агенцията обаче напомнят, че едно скъпо струващо съоръжение – площадката за излитане на Арес в космическия център Кенеди във Флорида, стои и чака някой да го оползотвори. А има и други такива недомислици и провалени проекти.
Вероятността НАСА да излезе отново в орбита се крепи на прокламираната от Обама програма за намесата на частни предприемачи с подкрепата на правителството. Според тези не съвсем ясни планове американците ще са готови за нов космически полет най-рано през 2016 г.
Мечтата за полет поне в по-ниска орбита около Земята е свързана с нещо сродно на гражданската частна авиация – купуваш си билет и политаш. Например първата частна ракета от ново поколение Фалкон 9, който преди малко повече от 1 година извърши първия си полет с капсулата за многократни полети Дракон на борда. Успехът на компанията производител SpaceX е безспорен, но той дава храна и за много критикуваната в Конгреса програма на Обама. Според нея подобни полети ще могат да обслужват МКС, а усилията на НАСА ще могат да се съсредоточат в подготовка на „посещения" в дълбокия космос – на астероиди, на Луната и разбира се, на Марс.
Дотогава американските астронавти ще зависят от полетите на руския кораб Союз, който ще обслужва МКС. Никой от тях не си е представял такова стечение на нещата дори в кошмарите си.
Няма как астронавтите да са доволни. Те са и най-големите критици на сегашната космическа политика на правителството си, включително и на спирането на совалковата програма. Вече шестима от тях са напуснали професията – не виждат перспектива.
Тежки са времената и за персонала на Космическия център Кенеди и на съседния „дом“ на НАСА Кейп Канаверал във Флорида. Нови около 2 хиляди души ще останат без работа. Безработицата обаче се разпространява в концентрични кръгове и по целия „космически“ бряг на Флорида – затварят се училища, магазини, бензиностанции, хотели, жилищата остават без наематели.
Живеещите тук семейства напускат в търсене на нова работа. Освен това всеки полет на совалка досега привличаше желаещи да станат негови свидетели, а това бе добре дошло за туристическия бизнес, за сектора на услугите.
Много туристи идваха просто за да посетят центъра, да станат съпричастни с живота в него, да видят местата, станали паметни – все още стоят площадките, от които е излетял към небитието Аполо 1 през 1967 г. с трима души на борда, както и остатъците от площадката на Дискавъри...
Все още няма коментари