club50plus.bg

Главната болест на човечеството

Какво е стареенето? Това е постепенно снижаване на базовите функции на организма, водещи накрая до смърт. Дълго време науката се занимаваше само със симптомите на стареенето, като например рак, мускулна атрофия или болест на Алцхаймер. Малцина се съмняват, че тези състояния представляват именно болест – учените търсят тяхната първопричина, разработват лекарства, провеждат клинични изпитания – с доста впечатляващи резултати.

И все пак идеята, че и самото стареене може да се отнесе към болестите, е доста нова. От една страна, очевидно е, че стареенето повишава вероятността за всички описани патологии, а е възможно дори да лежи в тяхната основа. От друга страна, до сравнително скоро терминът „стареене“ изобщо далеч не беше научен – той просто обединяваше целия спектър неприятности, възникващи с възрастта.

С други думи, разглеждането на стареенето отделно от другите патологии просто нямаше смисъл – да се каже „стареенето е причина за рака“, беше все едно да се каже „аварията е причина за всяка катастрофа“. Но през последните десетилетия стана ясно, че стареенето не е просто събирателен термин, а съвсем конкретна последователност от събития, заложени в нас генетично.

Както и „клетъчното самоубийство“, или апоптозата, предизвиквана от самата клетка при възникване на неразрешим проблем, стареенето е програмиран процес. Детайлите на този процес на ниво клетки и молекули все още са прекалено малко изучени, за да може да се опростят до форма, достъпна за любознателния неспециалист.

Все пак още сега с увереност можем да твърдим, че съществуват напълно конкретни молекулярни взаимодействия, които в определен момент се активират при всички бозайници. Те и предизвикват продължителната последователност от събития, които в крайна сметка водят до смърт. Може да се каже, че стареенето е самоубийство на всеки организъм, осъществявано независимо от неговата воля.

Тази „програма на стареенето“ може да се отложи. В това е трудно да се повярва, но за последните двеста години средната продължителност на живота се е увеличила двойно дори в множество изостанали страни. При това продължителността на „възрастния живот“ е останала много или малко неизменна. По такъв начин впечатляващото удължаване на живота се постига не с „разтягане“ на стареенето, а с неговата отсрочка.

Излиза, че стареенето е присъда. Няма как да върнем времето назад и веднъж започнало, стареенето няма къде да ходи – тази идея толкова дълбоко е заложена в нашата представа за живота и смъртта, че е изключително трудно да си представим друга ситуация. Действително, научната догма доскоро еднозначно гласеше: стареенето е необратимо. Днес тази догма за първи път се пропуква.

Следва

източник megavselena.com - РИА Новости