Лекарство срещу старост

Задължително ли е да стареем? източник мегавселена - първа част

062300.0

Normal_0187

© Schnitzelyne

Възможен ли е еликсир за вечна младост? Някои учени смятат, че да. Възможно е, той вече съществува.

Човек много хиляди години наблюдава как самият той и други хора около него се раждат, растат, остаряват и умират.

Може със сигурност да се каже, че за цялата история на човечеството тази схема на развитие на събитията не е била нарушена нито веднъж – след зрелостта винаги следва старост, а след старостта – смърт.

Но наистина ли е необратимо стареенето? Ново откритие ни кара по нов начин да погледнем въпроса, който преди няколко години ни изглеждаше съвсем еднозначен.

Задължително ли е да стареем?

Стареенето не е просто износване на организма. Въпреки разпространеното мнение чисто технически не съществуват неоспорими причини, поради които целият живот на клетките, тъканите или органите да трябва да е ограничен. За милиарди години еволюция клетъчните системи до съвършенство са овладели механизмите на самоконтрол, саморегулация и регенерация.

Тези системи работят на всички нива. В света на молекулите те са представени например от цяла армия белтъци, проверяващи и препроверяващи ДНК за увреждания и грешки. Рамо до рамо с тях работят стотици „молекулярни сензори“, установяващи „бракуваните“ и негодни белтъци и набелязвайки ги за унищожение.

Тези и много други системи всяка секунда коригират състоянието на клетките. Всички вземани от тях решения многократно се верифицират, „потвърждават“ или „отменят“ в сложните и многостепенни каскадни взаимодействия, пронизващи клетката.

На ниво тъкани, органи и цели организми механизмите за контрол са не по-малко сложни. Имунната система сканира повърхността на клетките за откриване на следи от чужди молекули, а също „надушва“ постоянно образуващите се ракови клетки. Органите се свързват помежду си с „електронната поща“ на нервите и „химичната поща“ на хормоните.

Освен координация и контрол, за „вечната младост“ на молекулите, клетките, тъканите и организмите е необходим още един елемент – регенерация. Това е същият рутинен процес. ДНК притежава множество механизми за „възстановяване от резервни копия“. Белтъците, РНК и други „работни молекули“ са разходни материали, постоянно обновяващи се във всяка клетка. Самите клетки в много тъкани постоянно се обновяват, заменят се с нови. Дори нервните клетки, които исторически се смятат за невъзстановими, продължават да възникват и във възрастния организъм.

За това, че принципно може да се възстанови практически всичко, свидетелстват и експерименти с индуцирани стволови клетки. Ако възрастната клетка, която има срок на живот и ограничено количество възможни деления, може да се превърне в стволова, способна да се развива във всяка друга тъкан и принципно готова да се дели безкрайно, то за какви фундаментални „срокове на годност“ може да става дума?

Дайте път на младите

Защо тогава не живеем вечно? Става дума за това, че от гледна точка на еволюцията във вечния живот няма нищо хубаво. Еволюцията „работи“ не с индивидуални личности, а с популации. Ако популацията в продължение на хиляди години се е състояла от едни и същи животни, които не са се променяли изобщо за цялото това време, то рано или късно те биха престанали да бъдат добре приспособени към околната среда.

Възрастните хора трудно се нагаждат към техническите новости и културните тенденции на младежите. Така и в живата природа „вечни“ животни трудно биха поддържали своите умения на необходимото ниво – например да търсят нови източници на храна или да оцеляват в условията на променящия се климат.

Половото размножаване е главният механизъм, който природата е измислила за осигуряване на постоянно разнообразие на гените. С всеки негов цикъл гените се разбъркват, мутират, видоизменят се. Всяка нова комбинация се проверява за издръжливост чрез естествения подбор, откривайки потресаваща приспособимост към променящата се среда.

Но всяко размножаване неминуемо води до проблема „негъвкавост“ на екологичната ниша. Особено остро въпросът за ограничеността на годното за живот пространство стои в наземни условия, в които са еволюирали и бозайниците. Единственият изход от положението не се отличава с хуманност, но такава изобщо не е характерна за природата. Размножаващите се особи трябва рано или късно да отстъпят място под слънцето на младите.

Тази необходимост на популационно ниво е довела до възникването на такъв феномен като стареенето. Скорошни изследвания показват, че различните групи животни стареят различно – и все пак в една или друга форма стареенето е доста универсално.

Следва

източник megavselena.com - РИА Новости


Създадена на 14.01.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари