Филийка с маргарин
Майка ми работи като продавачка на свещи в една столична църква. Понякога, особено по повод на църковни празници, ми споделя интересни неща. Често съм се изкушавал да споделя, на свой ред, преживяванията й, но после винаги съм се отказвал, защото съм го смятал за нередно.
Този Великден обаче (2013 г.) толкова се изненадах, натъжих и едновременно трогнах от чутото, че почуствах, че случилото се трябва да достигне до повече хора.
Дали съм бил прав? Преценете сами.
В ранния следобед в неделя, тоест на първия ден на Великден, обикновено храмовете са полупразни. Хората, които са се черкували през нощта на Великденската служба не отиват втори път в неделя, а тези пък, които не са били през нощта, обикновено отиват рано сутринта. Затова в неделния следобед няма хора, само от време на време влиза някой, за да запали свещ. Така е до края на деня деня – тихо и спокойно.
Момчето, или по-точно мъжът, който влезнал в този ден бил явно от онези хора, които са пропуснали и нощното и сутрешното Богослужение. Той пристъпил плахо към мястото където се продават свещите, но вместо да поиска свещ, мълчаливо навел глава и се засуетил. На възраст бил около двадесет и пет годишен, лицето му било тъжно, но благородно, а облеклото му прилично.
Майка ми била изморена от нощната служба и като го видяла, че се чуди, не го притеснила, а го оставила на спокойствие да реши какво иска. Момчето останало доста дълго с наведена глава, мълчейки.
„Извинявайте, но... дали може да ми дадете нещо да хапна?", престрашило се най-накрая то.
Майка ми се стъписала. Тя била чувала подобни молби и друг път, но никога и от подобен на вид млад, скромен и спретнат мъж.
За съжаление, въпреки празника, в църквата нямало останало нищо. Тя се натъжила. Искала да помогне, но не знаела как.
„Съжалявам момче – казала, – но наистина няма какво да ти предложа, освен... ако нямаш против... да ти дам моя обяд, но той е... доста скромен. Това са две намазани филийки с маргарин и сол". Изричайки тези думи тя се притеснила, че момчето, може би, ще се обиди и виновно вдигнала рамене в знак на съчувствие.
За нейна изненада обаче то се усмихнало и казало:
„О! Сърдечно Ви благодаря. Аз много обичам филийки с маргарин".
Тя бръкнала в старата си чанта, разгърнала найлоновото пликче и му ги подала. То ги взело и набързо ги изяло пред очите й.
Тя се натъжила. Огледала се и видяла, че в този момент, в храма няма никой друг. Казала му да я изчака, излязла от стаичката, отишла до иконите пред иконостаса и потърсила дали някой не е оставил там нещо като дар. За нейна радост открила две великденски яйца. Взела ги и радостно се върнала. Подала му ги като предполагала, че ще ги обели и изяде пред нея. Момчето обаче внимателно ги прибрало в джоба си. После й целунало ръка и казало:
„Много, много ви благодаря. Ще ги занеса вкъщи, при моето момиче, за да се чукнем с тях за Великден"
„Ама, ти имаш приятелка?", спонтанно попитала майка ми.
„О, да – отговорило момчето, – имам... годеница, но... то така се случи, че останах без работа и я докарахме до там, че... от известно време нямаме пари дори за ядене, но аз вярвам, че скоро нещата се подредят"
„Ще се подредят моето момче. Ти само вярата си не губи", отвърнала майка ми и се просълзила.
Момчето едва забележимо се усмихнало и благодарило й отново и си отишло.
Послепис
Има народно поверие което казва, че по време на големите празници, особено на Великден, Христос идва при нас в образ на странник, просяк или болен, за да изпита сърцата ни.
Но човешките сърца могат да се изпитват само ако те са живи. Иначе другото го знаем – ако те са от камък винаги ще намерим доводи за извинения.
....................
Бел. ред.
Очаквайте тази есен новия роман на Мартин Ралчевски „Измама", посветен на стотиците млади хора, които от отчаяние посегнаха на живота си в началото на годината.
Boryana написа:
Преди повече от 11 години
lichen pozdrav za g-n Ralchevski, toi si znae zashto:
http://www.youtube.com/watch?v=pRH807Zg8MQ
Лозан написа:
Преди повече от 11 години
Като коментар на тази история ще си позволя да цитирам думите на Исус в Библията Матей 25:35-40
35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
Галя написа:
Преди повече от 11 години
Изумена съм как хората не се здълбочават и приемат 1 към едно думите. Елементарно, но никой не е разбрал замисълът на автора. Заглаието е "Нахранихме ли Исус". Исус е слязъл сред хората в лицето на младия мъж, за да изпита съпричасността ни. Той е благодарен на обикновения хляб, споделен с него. Фактът, че въпреки гладът си, ще сподели яйцата с любимата си е примерът, който ни дава. Храната и празникът се споделят чисто по християнски. Служителката в храма е отсрамила хората. Тя е образа на тези, които трябва да се научим да бъдем.
Василева написа:
Преди повече от 11 години
Бог да богослови добрата жена ,вашата майка.Дано младите хора да намерят по скоро работа.Много се разтроих ,тъжна история.Но за това сме хора,да помагаме в тези трудни времена,кой с каквото може.
Zoi написа:
Преди повече от 11 години
Много силен, трогателен разказ. Настръхнах като четях. Поклон пред жената показала състрадание. Със сигурност има още много хора, които гладуват на този свят празник. За съжаление виновни за това състояние има, но наказани - не.
ivanka koeva написа:
Преди повече от 11 години
moje zaglavieto da e vqrno,mnogo izmy4eni hora ima sega v na6ata dyrjava,hubavo e da go pro4etyt tozi razkaz bore6tite se sega za vlast,ta da izpilnqt zadyljeniqta si na narodni izbrannici,kogato bydat takiva
николова написа:
Преди повече от 11 години
Разказът е много вълнуващ ! Христос е във всеки един от нас и изпитанията са за да ги преодоляваме . Двете филийки маргарин със сигурност са дали сили на младия мъж да продължи да се бори с безисходицата,виждайки светъл лъч в лицето на майка Ви!Постъпката и е вдъхнала кураж на изпадналия в беда и частица щастие на Велик Ден-Великден!
Жанета написа:
Преди повече от 11 години
Много тъжна история и може би не е изключение - колко от нас се замислиха, че има хора, които не могат да си позволят и една филийка на ден, да им помогнат по някакъв начин, да подат нещо, да направят добро на някого, защото добрите хора все още ги има, за разлика от институциите и църквата дори /не можеше ли да се раздадат подавки на по-бедните на Великден? /А тази жена е много свята, да е жива и здрава и да помага колкото може!
николова написа:
Преди повече от 11 години
За съжаление действителността е страшна.Който не се е сблъсквал с нея трудно може да я види в ежедневието ни.От Ямбол съм.Поради ниската ми пенсия от 136лв-сега 142лв отидох да живея при дъщеря ми в друг град и да им помагам с децата.В Ямбол се прибирам за малко и виждам хора,които буквално рухнаха за няколко години с тези ниски пенсии,а по младите останали без работа са съсипани.Не ,че в другия град няма такива случаи,но това са хора от моето обкръжение и виждам разликата,защото ги познавам.Как един млад човек,който е свикнал сам да се издържа и остане без работа по-дълго време може да издържи на униженията и нищетата,несигурността и липсата на бъдеще?Сриват се морално и остаряват преждевремнно и ако имат помощ от някъде се държат,но тези без помощ свикнали да работят какво ?...могат ли да се примирят с положението,че не могат да осигурят необходимото на семейството си?,че не могат да се грижат дори за себе си?,че имат деца ,които имат потребности за нормален живот.Заслужаваме ли го?
Mariannata написа:
Преди повече от 11 години
Onemiavash, neznaesc kakvo da napishesh. Bolka,sagalenie i mnogo iad.Prichinite s mnogo - kato pochnete ot politizite i tiahnoto bezhaberie, do ochugdenieto megdu horata.Kade e zarjvata, zaashto ne si varschi rabotata...na kakvo se uchat horata. Bulgaria e edinstvenata strana v hristianskiat sviat, v koiato ne se izuchavat bibleikite prinzipi. Zatova kolko li oschte schte se stapisvame !
ПАРАСКЕВА КРУМОВА написа:
Преди повече от 11 години
ТВОЯТА МАИКА Е ГОЛЯМА ЖЕНА КОЯТО ЗАСЛУЖАВА УВАЖЕНИЕ!!!
Станка Кметска написа:
Преди повече от 11 години
Мартине, разплакахте ме! До там ли ни докараха политиците? Поздравете майка си за доброто дело, бъдете жив и здрав, пишете , за да стигне до сърцата на всички ни!!
VASKA написа:
Преди повече от 11 години
NIAMAM KIRILICA ,SAJALIAVAM .ISTORIATA ME TROGNA ,ZA SAJALENIE DORI I V ISPANIA IMA VEQE TAKIVA SLUQAI ,MAKAR QE V POVEQETO SLUQAI POMAGAT KARITAS I QERVEN KRAST,IMA I MNOGO OTVORENI STOLOVI MOJE BI PONE TOVA MOGAT DA NAPRAVIAT POLITICITE ,DAVAIKI EDIN OBIAD NA TAKIVA XORA NIAMA DA OBEDNEIAT TOLKOVA ,MNOGO OBESTAVAT DOKATO XORATA SA PRED URNITE I POSLE ZABRAVIAT
Мария Михайлова написа:
Преди повече от 11 години
Четях и бучка ми заседна в гърлото. Прекланям се пред майка Ви - човек християнин, да е жива и здрава. Само съжалявам , че в този момент не съм била и аз в храма да помогна с каквото съм имала в
себе си - яйце или скромна сума която няма да ме ощети.
Димитрова написа:
Преди повече от 11 години
Господ здраве да й дава на тази жена ,която е дала залъка си за да нахрани в този ден гладният и безработен млад мъж и годеницата му!Бедният и хапката от устата си дава,но на нашите охранени политици не им пука!Затова трябва да отидем да гласуваме с разума си!Иначе ще ни управляват неграмотните и мързеливи ,крадливи роми и стари хора,които искат,но вече нямат сили да помогнат на страната ни!Вярата ни е във вас-младите!
МАРИЯ МАЛИНОВА написа:
Преди повече от 11 години
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДО ТУК НИ ДОКАРАХА ПОЛИТИЦИТЕ... .НАЛИ ТЕ СА СИТИ,САМОДОВОЛНИ СВИНИ,С ГОЛЕМИ ЗАПЛАТИ,ХУБАВИ КЪЩИ И СКЪПИ КОЛИ??? ЗАЩО ДА МИСЛЯТ ЗА ХОРАТА??? ПО ДОБРЕ ДА СИ ПОСТРОЯТ МАГИСТРАЛИ ЗА ДА НЕ СИ ТРОШАТ КОЛИТЕ.....НАРОДА НЕКА МИЗЕРСТВА И УМИРА ГЛАДЕН...
МариАнн написа:
Преди повече от 11 години
Да.... прекрасна история - истинска и много красива. Докосна ме и ме направи по-добра. Благодаря.