В резултат на друго проучване се предполага, че мъдростта започва да намалява от 75-годишна възраст. Тези проучвания, изглежда, отчитат избледняващите спомени и влошаването на когнитивната функция, която ние понякога асоциираме с по-възрастните.
Но когато добавим емоционалния фактор, възрастните хора, изглежда, имат по-добър шанс за постигане на мъдрост. В тест, който оценява когнитивните фактори толкова добре, колкото и емоционалните, 67-годишна майка на 7 деца, които са израснали в бедност и никога не са завършили гимназия, изглежда, притежава доста над средното ниво мъдрост.
Това предполага, че положителният характер и емоционалната устойчивост, придобити с възрастта и опита, са предпоставки за развитие на мъдростта. Вземете за пример едно проучване от 2008 година, където изследователите от университета на Алберта и университета Дюк използват функционален магнитен резонанс, за да надникнат в мозъка на хората, които се сблъскват с предизвикателството на емоционалния образ.
Изучаваната група се състои от по-възрастни и по-млади участници, и по-възрастните са по-склонни да видят образа по-малко негативен, отколкото техните по-млади колеги. При сканиране на мозъка на по-старите участници се показва взаимодействие между частите на мозъка, които се справят с емоциите (амигдала) и тези, които контролират емоциите (преден сингулатен кортекс).
Изследователите смятат, че способността на по-възрастни хора да контролират емоциите си и да останат по-положително настроени в лицето на емоционалното предизвикателство е черта, която идва с възрастта.
Интересното е, че моралното мислене, което включва същия вид балансиране на емоциите, е било свързано с мъдрост. Тези, които проявяват по-високи нива на моралното мислене, проявяват по-високи нива на мъдрост. Това не значи, че младите хора не притежават мъдрост, но те може да не са в състояние да го покажат по същия начин.
В едно от проучванията хора от всякаква възраст са били помолени да разкажат за случки, в които са проявявали мъдрост и как тя се отнася към урока, който са научили, и към някои промени в техния живот. Подрастващите са могли да разкажат история, в която са проявили мъдрост, но не са били в състояние да я свържат с по-голямата картина.
Малко възрастни са били в състояние да разберат поуката и да имат поглед върху по-голямата картина, но само старите хора са могли да открият последствията или направленията, взети вследствие на мъдрост. Тези примери показват, че хората от всяка възраст могат да проявят мъдрост, но промяната на гледната точка с течение на времето също може да се квалифицира като мъдрост.
Например млад човек може да прояви мъдрост в избора си на кариера, но той ще има чувство на безграничие спрямо времето пред себе си. От друга страна, по-възрастен човек, знаейки че времето е ограничено, би проявил друг вид мъдрост при вземането на решение, защото той или тя знае, че времето тече.
В увода ние споменахме Ерик Ериксън, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества и осемте етапа, през които преминава всеки човек в своя живот.
През 1980 година той променя своята теория за цикъла на живота, като решава, че уроците, които са научени във всеки етап преди 8-ия, по някакъв начин допринасят за проявата на мъдрост на стари години.
Със силни ценности като съпричастност, издръжливост и смирение, разработени във всеки цикъл, човекът има по-добър шанс да победи смъртта с почтеност. Това означава, че никога не е прекалено рано да започнем да развиваме мъдростта в себе си.
Все още няма коментари