club50plus.bg

В много култури бухалът е символ на мъдрост.

Като започнем от древните гърци, които го смятали за свещеното животно на богинята на мъдростта Атина и появата му в басните на Езоп, до съвременното му проявление в книгата на А. А. Милн – „Мечо Пух”, бухалът винаги е представлявал мъдрост и прозорливост.

Но към кого можем да се обърнем за мъдрост от нашия свят? При проучвания участници са били помолени да посочат хора, които смятат за мъдри – в резултат средната възраст е около 55 и 60 години.

При други по-специфични проучвания като мъдри са били посочени личности като Ганди, Конфуций, Сократ, кралица Елизабет, папата и Ан Ландърс. Очевидно обществото смята, че с напредване на възрастта хората стават мъдри.

Но дали наистина възрастта е предпоставка за мъдрост? Ние всички познаваме някои възрастни хора, които не са мъдри, а в същото време познаваме и някои млади хора, които притежават мъдрост в изобилие. Хората със сигурност не стават по прозорливи с напредване на възрастта.

В края на краищата, когато започнат да се появяват бръчките по лицето, това обикновено означава, че гънките са започнали да изчезват върху мозъка. Мозъкът се свива с възрастта и това води до нормално влошаване на когнитивната функция, която може да се прояви в деменция, като болестта на Алцхаймер.

От векове философията и религията са разглеждали четенето като традиционен начин на помъдряване, тя не се е превърнала в предмет на изучаване до 1950 г. Тогава психоаналитикът Ерик Ериксън създал теорията за осемте етапа на жизнения цикъл. Във всеки етап човек е изправен пред вътрешна борба, която разработва различни аспекти на личността.

Например борба на бебето е битката между доверие и недоверие и когато бебетата чувстват, че могат да се доверят на тези около тях, те развиват чувството на надежда. В последния етап от осемте етапа на Ериксън – интегритет срещу отчаяние, се фокусира върху възприеманото завършване или осъществяване на собствения жизнен цикъл.

Последната добродетел, която трябва да възникне, е мъдростта. Мъдрият човек разбира относителната природа на познанието и приема, че собственият му живот е трябвало да протече по начина, по който е протекъл. Работата на Ериксън проправя пътя за по-нататъшно психологическо изследване на мъдростта и връзката ѝ с възрастта.

Въпреки това Ериксън не определя какво има предвид под мъдрост и както може да си представите такава голяма идея трудно може да бъде сведена до просто лабораторно изследване. Естествено, си задаваме въпроса какво представлява мъдростта и кой я притежава?

Нека започнем с някои идеи, които довеждат до мъдрост. За такава малка дума тя затруднява хората при своето определение. За нея няма една обща дефиниция, но някои концепции се появяват отново и отново в изследванията, посветени на темата. Най-често срещаните са:

– интелигентност и познание;

– разбиране за човешката природа (включващо несигурност и относителност между културите);

– емоционална устойчивост;

– смирение;

– умение да се учиш от опита;

– откритост;

– добра преценка и умения за решаване на проблеми.

Всички тези черти се обединяват, за да представят мъдростта като една магическа суперсила, която използваме, за да се справяме с големите предизвикателства, които възникват в преследване на добър живот и добро за човечеството.

Мъдростта все пак може да се различава леко в зависимост от културните вярвания и може да бъде формирана в зависимост от социалната среда. Разбира се, това е голям списък с качества и както може да си представите, няма лесен начин да се измери нещо такова, когато липсва точно определение.

Това се усложнява още повече, когато се вгледаме в някои мъгляви понятия, като емоционалната устойчивост, която е много по-трудна да се измери, отколкото качество като стандартната интелигентност. Много изследователи смятат, че трябва да продължим да търсим как достигаме това състояние, имайки предвид, че мъдростта представлява връхна точка на личността.

Психолозите са се опитали да създадат тестове, които оценяват мъдростта по количествена скала – те обикновено включват или автобиографично интервю, в която едно лице разказва история, в която той или тя проявява мъдрост, или интервю, в което на обекта е даден набор от сложни сценарии и дилеми и е помолен за неговото становище.

По неговото мнение се съди колко мъдър е човекът. Например: 14-годишно момиче иска да се изнесе от дома си – какво трябва да бъде обсъдено в тази ситуация? Някой, който отговори, че момичето не трябва да се изнася от дома си, може да бъде квалифициран като неразумен, докато някой, който разглежда решението на момичето като резултат от между културни различия или от възникнали проблеми в резултат на насилие в дома, може да бъде квалифициран като мъдър.

Даденият пример е от Берлинския проект на мъдростта, който има за цел да изучи по добре произхода на определенията, които даваме за мъдър човек, като ораторските му способности или справянето му с определена задача. Докато проектът проправя път за проучванията върху мъдростта, някои изследователи смятат, че програмата се фокусира твърде много върху измеримата част на мъдростта и не достатъчно – върху по-нематериални черти, като например емоционалната стабилност.

Този втори поглед признава, че докато голямата съвкупност от знания и интелигентност са предпоставка за мъдрост, то тя трябва да се разглежда извън поставените рамки, за да се вземат предвид преживяванията. Въпреки че различните гледни точки изучават различни черти, те имат едно общо нещо – искат да разберат как възрастта влияе върху мъдростта.

Възприема се, че мъдростта се проявява в средна и напреднала възраст. Но група изследователи от проекта, които са по-заинтересовани от интелектуалните и измерими компоненти на мъдростта, откриват в резултат на няколко проучвания, че по-възрастните хора не са по-мъдри.

 

следва

източник на статията: megavselena.com