"Доброто, което правиш, утре може да бъде забравено...въпреки това - прави добро" (Майка Тереза) . И ако на 14 февруари чувствата към празничността и необходимостта да бъде отбелязван празник на любовта, са полюсни, едва ли ще се намери някой, който да отрече смисъла от правене на добро. 17 февруари е определен като Ден на спонтанните актове на доброта. Този празник се отбелязва, независимо от етнос, националност, религия, пол. Това е ден, в който си припомняме, че спонтанността в правенето на добро е от важна необходимост в забързания свят.
Какво е добро? Вероятно на колкото хора зададем този, наглед простичък, въпрос, толкова и отговора ще получим. За някого доброто се изразява в подкрепата, която ще получи, за друг - в одобрението, за трети - в усмивката, с която ще бъде дарен, за четвърти ще бъде онази дума, която осмисля делата, за пети, за шести...Не дефиницията е важна, а чувството, с което творим добро. Доброто не очаква отплата, то не познава користта и не чака възвръщаемост на жеста. Доброто се твори, защото изпитваш вътрешна необходимост да го направиш, защото чувстваш, че така трябва, така е редно. Защото искаш. Без да очакваш аплодисменти и награда. Ако перифразираме древния мислител Сенека, самото извършване на добро е награда за извършеното добро.
Трябва ли да има ден, в който да си припомним колко важно е да бъдем добри? Трябва ли да има специална дата, която да ни кара да проявяваме спонтанна доброта? И е ли тази доброта, напомнената, спонтанна? Всъщност - това няма значение. Няма значение кога, как и защо сме решили да подадем ръка, да окажем подкрепа или просто да проявим разбиране и съпричастност. Няма лошо това да се е случило, защото някой ни е казал "Хей, спри за миг, огледай се и виж - някой се нуждае от твоята доброта" или пък вътрешният глас ни е сръчкал "Бъди добър, защото си добър". Без значение защо, важно е да вършим добро, защото доброто не е демоде. Защото доброто не е проява на наивитет, то е естествено човешко сътояние. И ако не вярвате в доброто, просто започнете да го правите, може би тогава отношението ви ще се промени.
"Направи добро и го хвърли в морето" казва народът и вероятно някой би открил в тези думи безсмислие. Напротив - те идат да рекат, направи добро, без да чакаш възвръщаемост. и дори вълните да го отнесат, то ще намери бряг, на който е чакано и нужно.
Все още няма коментари