club50plus.bg

Ако не възприемате живота и времето като враг, дълголетието ви е сигурно

Идеята, че положителното мислене не само помага, но може би е причина хората да живеят по-дълго, се прие от медиците като научен факт преди няколко години, благодарение на труда на психоложката Бека Леви от Йейл. В проучванията си как хората приемат стареенето Леви установила, че онези които гледат на трупането на годините благосклонно и без притеснение, живеят по-дълго от тези, които се отнасят не толкова спокойно към това.

Нейните изводи бяха истинска подкрепа за останалите геронтолози (както и за самата мен), които смятат, че отрицателният образ на процеса на стареене, който битува в мнението на обществото, се превръща в самосбъдваща се прогноза. Ставаме такива, каквито от нас се очаква да станем – и ако очакванията са отрицателни, ние предаваме самите себе си. Резултатът е, че не използваме възможностите и стратегиите, които биха могли да ни държат по-дълго здрави и творчески активни.

Последвалите проучвания разкриха някои от механизмите, които вероятно са причина за ефекта на мисленето върху дълголетието. За да си обясним този механизъм, трябва за малко да излезем от сферата на психологията и да се обърнем към биологията на клетката. Теломерите са участък от ДНК в края на всяка хромозома, които не съдържат генетична информация. Смята се, че задачата им е да предпазват генетичния материал в процеса на деленето на клетката. При всяко делене хромозомите малко се скъсяват. По някое време загубите засягат не само теломерите, но започват да се отразяват и на важния генетичен материал – с други думи на гените, които съдържат информацията, нужна за изграждането на жизненоважните за тялото ни протеини.

Все още ли ви е интересно? Дори и да не обичате биологията, това е онази част от нея, която би трябвало да ви интересува. Липсата на теломери се отразява пагубно на правилното производството на протеини в клетките и някои важни функции в човешкото тяло се нарушават. Някои изследователи смятат, че теломерите са тайната на дълголетието. И ако точно тук ви хрумва, че може би решението е да „лекуваме" стареенето като подпомагаме растежа на теломерите, имам лоши новини. Неконтролируемият растеж на теломерите е процес, свързан с раковите заболявания, както откриха носителите на нобелова награда за медицина за 2009 г. Елизабет Блакбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак.

Но да не се отплесваме. Основното в случая е, че имаме нужда от теломерите. И когато ги губим преждевременно, ние остаряваме преждевременно. А сега нека се върнем към отношението и мисленето и към добрите новини.

Проф. Д-р Сюзан Краус Уайтборн е професор по психология в университета Амхърст в Масачузетс. Отраснала е в Бъфалоу, щата Ню Йорк. Докторската ѝ дисертация е в сферата на еволюционната психология, защитена в Колумбийския университет, допълнително е специализирала клинична психология в университета Амхърст. Автор и съавтор е на много статии и книги, както и на 15 свои книги, най-новата от които е Търсене на осъществяването The Search for Fulfillment, издадена тази година.
Може би защото самата тя е на средна възраст, проучванията ѝ са свързани с развитието през целия живот и остаряването, включително личностно развитие в средна възраст, фактори за „успешно" остаряване, прогнозиране на мозъчната ефективност, връзката между физическото здраве и чувството за собствена идентичност.
Двете ѝ дъщери са поели „пътеката" на майка си в психологията. Обича да плете и да свири на пиано, практикува това, което проповядва за остаряването и активния живот, включително и двигателната активност.

Екип психолози от Сан Франциско са изучили дължината на теломерите в клетките на имунната система (която се грижи за борбата с болестите) на жени след менопаузата на възраст между 50 и 86 години. Песимистките имали не само по-слаба имунна система от оптимистките, но и доказано по-къси теломери. Всъщност съотношението между песимизма и дължината на теломерите, дори коригирано с други важни фактори (например дали се грижат за други хора) е било 1 към 55. Психолозите рядко се сблъскват със зависимости от такава величина.

Вероятно си казвате, че „съотношение" и „причина" са две различни неща. Определено има вероятност скъсяването на теломерите да се причинява и от други фактори, освен от песимизма. Възможно е например бързото делене на клетките и оттам бързото скъсяване на теломерите от своя страна да са причина за по-голям песимизъм. Поведенческите генетици изучават всякакви начини, по които околната среда може да повлияе на генетичната информация на клетките. Възможно е също тежкото детство да прави хората песимисти и да е причина за скъсяването на теломерите им след време.

Добре, но как може да приложим тези изводи в живота си? Изследователите, които изучават щастието, позитивната психология и усещането за благополучие, са открили много начини да засилим имунната си система, като засилваме позитивните емоции. Теломерите ви не са обречени, само защото още на млади години сте станали тъжни и нещастни.

В моето проучване върху дългосрочната реализация на хората на средната възраст, резултатите от които публикувах в книгата си „В търсене на удовлетворението", установих пътят на развитие от ученическите до 50-те години, който нарекох „Триумфалната пътека". Хората, които най-успешно са се справяли с неблагополучията си в колежа, след това са станали по-оптимистични натури, отколкото останалите. Техните оценки според концепцията за „увереността" (на Ерик Ериксон) били високи, което показва, че са имали доверие в обкръжението си и са смятали, че светът е добро място. Тази оптимистична вътрешна настройка вероятно им е дала сили да преживеят загубите на деца, родители или партньори, както и други лични трагедии.

Така че не се тревожете за теломерите си, а по-добре помислете какво трябва да направите, за да промените отношението си към живота и най-вече към личната си история. Няма значение на каква възраст сте, няма значение и какво сте преживели, вие можете да вземете в ръцете си отговорността за мирогледа си, да промените отношението си, така че животът ви да стане по-щастлив и като резултат – да по-дълъг.

*Публикуваме статията от ThirdAge.com, заглавията са на редакцията