club50plus.bg

8 март - дата, която винаги предизвиква разнопосочни емоции, множество спорове и разделя обществото - на празнуващи и отричащи. Празник ли е този ден и ако да - какъв - на мама, на жената...?
Това противопоставяне не е от днес, имаше го далеч преди демокрацията да почука на вратата. Разбира се не така масово и не така крещящо като днес. Днес направо някой заклеймяват празника като социалидтически. Дамите, които бранят еманципацията, пък твърдо заявяват, че подобен празник е обиден.  

В Италия на този ден мъжете подаряват жълти мимози на жените. В други страни като Португалия пък е обичайно вечерта на 8 март жените да купонясват на женски партита.
Макар и да звучи прекалено обобщаващо, но именно преди трийсетина и повече години се появиха българските последователки на Жорж Санд. Естествено не в литературно отношение. Тяхното беше плах, но масов опит да се пренесе на българска почва стореното от обулата преди повече от век и половина мъжки панталони мадам. А и да се напомни за феминизма на Запада през 60-те години на ХХ век. Все повече жени – къде явно, къде под сурдинка, започнаха да се отричат от правото 8 март, да им е празник. Е, повечето под сурдинка, защото времената бяха такива – да не отидеш на организираното тържество беше живо неуважение към партийното, профсъюзното, комсомолското и други ръководства, ако не го изтълкуват и като саботаж на по-високо ниво.

Историята разказва

Първият Ден на жената е по инициатива на Американската социалистическа партия и се отбелязва на 23 февруари 1909 г. в САЩ . Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.

Датата 8 март, на която днес се отбелязва този празник, е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Някои историци обаче твърдят, че подобен социален факт не е съществувал, той е измислен от идеолозите на комунизма, за да оправдаят наличието на подобен ден.

 В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.  В Западна Европа Международният ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г..