club50plus.bg

Договорът между поколенията не е точно договор, затова и изпълнението му куца

Какво е да си пенсионер? Сигурно има хиляди отговори на този въпрос – зависи кого питаш. На мен обаче все повече ми се струва, че да бъдеш пенсионер в България си е някаква форма на наказание. Наказание, тъй като всичко, свързано с пенсионирането, се случва по принуда, а и не звучи да е много приятно. То принудата кога ли е била приятна...

Когато човек отиде на първото си интервю за работа, той прави първата си крачка към пенсионирането. Подписва с усмивка първия си трудов договор, а по-късно осъзнава, че между другото е подписал и някакъв си договор между поколенията, по силата на който през следващите 30-40 години държавата ще му взема част от парите, които изкарва. Разбира се, всичко това срещу обещанието, че след време същата тази държава ще му плаща пенсия...

Евентуално. Защото когато говорим за неща след 30-40 години, те са винаги евентуални – историята показва, че за такъв период от време можем да си организираме не една, ами цели две световни войни. Така че, нещата около пенсията са евентуални.

Точно с този договор между поколенията всички влизаме в капана. Капан, в който има правила – ще работиш колкото ти кажем; ще ти вземаме част от заплатата – по наше усмотрение колко; ще се пенсионираш, когато ти кажем; ще вземаш пенсия, каквато решим...

Извинявайте, но, този договор май е малко неизгоден! При това, как така го подписах по подразбиране? Та аз дори не съм го виждал!

Истината е, че такъв договор просто няма. Той е една измислица, една лъжа. Лъжа, измислена от Бисмарк, която политиците ни са прихванали и сляпо поддържат и до днес. Лъжа, която ни прави зависими – политиците вземат решенията вместо нас. Ощетяват ни докато се трудим, ощетяват ни и като се пенсионираме. Та те цяла седмица дискутираха възрастта, на която трябва да престанем да работим и да се превърнем в пенсионери. Това решение не трябва да зависи от тях. Нормално е всеки един от нас има избор.

Как се става пенсионер по избор? Ето това е въпросът, на който наистина трябва да си отговорим. Въпрос, който не е толкова философски както този в началото, но пък това съвсем не го прави по-малко важен.

Добре, нека приемем, че докато работим трябва да спестяваме за старините си. Това звучи логично. Донякъде логично (въпреки, че е доста спорно) звучи и това, че хората желаят много неща и едва ли ще се сетят сами навреме да спестяват. Тоест, стигаме до момента, в който хората биват задължавани (от държавата) да заделят пари от заплатата си за след време. Оттук нататък обаче логиката започва тотално да се губи. Защото заделяме тези пари в някакъв си общ фонд, те се харчат за пенсиите на сегашните пенсионери, а за нашите пенсии ние се надяваме на бъдещите поколения... Тази система не само че е сложна, ами е и невъзможна. Едните искат да заделят по-малко, другите искат да получават повече и ето ти дефицити и направо фалити. Проблемът е генерален, той е в системата, не в детайлите.

Далеч по-нормално би било просто да отделяме част от парите си в собствена лична сметка и след време да ги използваме така, както ние пожелаем. Тук няма обещания, няма ги и политиците в уравнението. Всичко решаваме ние и тези пари са наши – от началото до края. Така ще имаме избор по колко да спестяваме, как да се управляват парите ни, кога да се пенсионираме и дори как да получаваме пенсията си. Какво по хубаво и просто от това!

Разбира се, сегашните пенсионери съвсем не ги забравяме. За тях е късно да бъдат пенсионери по избор, но пък ние ще спазим обещанията си към тях. Техните пенсии могат да бъдат изплащани от фискалния резерв (в разумни граници), от данъците, които ние, работещите, плащаме, от приватизация и дори – ако се наложи – от специален солидарен данък (временен, докато се изчисти системата). Варианти има много.

Това, което трябва да се запомни, е че реформата, за която става дума дотук, е насочена само и единствено към работещите, тя няма отношение към сегашните пенсионери. Тези работещи пък след време ще могат да се превърнат в пенсионери по избор.

Пенсионерът по избор няма да е зависим от бюрократите. Той сам ще взема решенията за старините си, и най-важното – пенсията му ще е чувствително по-висока от това, което би му дала държавата. Въпрос на избор...

*Публикацията е на Института по пазарна икономика. Поместваме текста с незначителна редакторска намеса.