club50plus.bg

Сълзите са част от eволюцията на човека

Много животни скимтят или плачат когато изпитват болка, но засега учените не са открили друг вид, освен хората, който да лее сълзи от мъка или радост. Учените които проучват еволюцията казва, че плачът вероятно носи някакви ползи и е послужил за напредването на вида ни – защото все още го правим.

Сълзите са универсални. Трябва да държим очите си навлажнени, но защо за Бога трябва от тях да се сипят солени капки, които да замъгляват зрението ни и да карат очите ни да подпухват когато имаме прилив на чувства.

 

Една теория твърди, че плачът може би се е развил като вид сигнал. Той бил ценен, защото можел да бъде доловен само от най-близките. Сълзите са знак за тези, които са само на няколко крачки от нас и има най-голяма вероятност да помогнат.

Психологът Ранди Корнелиъс обяснява: „Нормално е да има еволюционен натиск да се развие сигнална система, която не би позволила на хищниците да разберат, че сте уязвими".

Сълзите казват повече от думите

„Плачем, защото чувстваме, нали? Затова плачем всички. Това ни прави хора", е теорията на преподавателката по актьорско майсторство Джейн Дали. Според нея сълзите са знак не само на мъка или болка, но и на всички останали емоции, включително радост и неудовлетвореност.

Сълзите играят важна роля в комуникацията, а най-необикновеното е, че те не само показват на останалите нашите чувства и мисли, но и провокират силни емоции у околните.

Изучаване на сълзите

Психологът Рандолф Корнелиус, преподавател в колежа Васар, е провел изследване, за да открие каква информация предават сълзите на останалите – той нарича тази концепция „сигнална стойност на сълзите". На участниците били показани фотографии със сходен произход – дневно телевизионно предаване или новинарско списание. На тях обектът имал сълзи в очите си. След това били направени копия на образите, но сълзите били премахнати. Участниците били инструктирани да оценят каква емоция изразяват лицата от двата варианта на снимките.

„Наличието на сълзи драматично повишава нивото на емоционалността, която хората виждат на снимките. Сълзите също така стесняват кръга от емоции, които хората приписват на моделите. Чувствата, които участниците виждали у плачещите обекти били тъга, мъка, скръб и подобни."

Проф. Корнелийс казва, че сълзите предават много специфична информация, за емоционалното състояние и как искаме да се отнасят с нас.
„В контекста на теорията за еволюцията сълзите са се развили като система за комуникация, подпомагаща оцеляването ни, като показва на останалите, че се чувстваме уязвими и имаме нужда от подкрепа".

Ние не плачем само от собствените си болки, но и когато сме разчувствани от мъката на другите. „Предпочитам думата съпричастие. Съчувствие означава, че съжалявате някого, а съпричастието, че вие самите усещате емоциите му", казва Дали и дава за пример играта на Том Ханкс в „Спасяването на редник Райън". „Да видите как възрастен мъж плаче е много въздействащо".

Гледайки филма, публиката усеща неговите чувства. Виждайки сълзите, ние реагираме, а това е така, защото една от най-важните ни способности като хора е да се поставим на мястото на другите и да предположим как ще реагират. Понякога учените наричат това „теория на разума".

Силата на съпричастността

„Теорията на разума е нещо, което дори 4-годишните разбират", разяснява Джеси Беринг, ръководител на Белфаският културен институт. "Това означава, че имате представа за емоциите, които ръководят поведението на околните."

Силата на съпричастието е огромна, тя е основа на почти всичко, което правим – от създаването на близки връзки, до живота ни в обществото. Ранните ни праотци, които са били най-съпричастни, може би са процъфтявали, защото това им е помагало да изградят силни общности, което на свой ред им давало повече подкрепа и защита.

В тези общности сълзите били мощен социален инструмент. Те не само показвали кой е уязвим, но може би са поддържали и силни социални и репродуктивни връзки. Може би тези, които можели да плачат, оцелявали по-лесно.

„Сълзите изглежда предизвикват съчувствие и вина – казва Беринг, – и това може би е сложен механизъм за запазване на връзките във времена на трудности."

Той дава за пример собствените си преживявания, когато приятелят му му изневерил. „Бях съкрушен. Бях убеден, че краят на връзката е настъпил.". След много извинения виновникът се разплакал. „Не беше истеричен плач, а сподавен. Когато го видях осъзнах, че отново се сближаваме."

Беринг бил на ясно, че сълзите спасили връзката им. Само разговорите едва ли щели да имат същия ефект.

Сълзи на защита, срам

Това е друг аспект на плакането – то може да бъде умишлено или неумишлено, плачът е начин да получите каквото искате.

Помислете как бебета привличат вниманието ни – те плачат. Има доказателства, че естествения подбор е фаворизирал бебета, които плачат най-тревожно. Плачещите бебетата сред нашите предци по-рядко са били оставяни сами или с непознати и теоретично са били по-защитени.

Възможно е плачът да ни защитава през целия ни живот.
„Трудно е да накажеш някого или да спориш с него, ако плаче", продължава Беринг „Това е начин да те накарат да оставиш човекът на мира."
И още нещо – сълзите рядко лъжат. Когато Тайгър Уудст публично помоли за прошка след изневерите си, той едва сподави сълзите си. Питър Мур, редактор на списанието „Мъжко здраве", смята, че за всички е било ясно какво преживява Уудс.
„Това бяха сълзи от срам", казва Мур. „Все едно казва: „Аз съм глупак, вижте какъв идиот съм, съжалете ме!" и така моли: „Пощадете ме, току що си излях сърцето пред вас."

Може би това е друга причина, поради която еволюцията е запазила сълзите: те разкриват истината. Това е така, защото заедно с тях, ние сме развили и съвършена способност да ги тълкуваме.