club50plus.bg

Жителите на селата спят девет минути повече от гражданите

Изследване на НСИ показва, че един човек в България работи средно на ден по 7 часа и 19 минути , без почивките /7 часа и 25 минути за мъжете и 7 часа и 13 минути за жените/ .

Статистиците анализират бюджета на времето на населението, като част от преброяване на населението и жилищния фонд в България през 2011 година. В извадката са включени 3132 домакинства и са анкетирани 5503 човека.

Най-голяма част от денонощието българинът отделя за лични грижи /33 на сто/, следвани от заетост /19 на сто/, обучение /15 на сто/, свободно време /12 на сто/, домакинска работа /10 на сто/, различни по вид пътувания, доброволна работа.

Най-продължително - 7 часа и 39 минути на ден - работят хората във възрастовата група 20-49 години, а най-кратко - лицата на възраст над 65 години - 4 часа и 36 минути.

В периода 2001-2002 г. един човек у нас е работил средно по 7 часа и 51 минути дневно или е налице намаляване на времето за трудова заетост с 32 минути. В периода 2001-2002 г. средната продължителност на работния ден в Белгия е 7 часа и 17 минути, в Естония - 7 часа и 58 минути, във Франция - 7 часа и 26 минути, в Германия - 7 часа и 5 минути, в Латвия - 8 часа и 8 минути, в Словения - 7 часа и 25 минути, в Швеция - 7 часа и 27 минути.

Хората отделят за лични грижи средно по 12 часа и 20 минути

на ден, показва изследването. Това време се разпределя така:
- време за сън - 9 часа и 14 минути /38,5 на сто от денонощието/;
- време за хранене - 2 часа и 8 минути /8,9 на сто от денонощието/;
- време за миене, обличане, грижи за здравето и др. - 58 минути /4,0 на сто от денонощието/.

Продължителността на времето, отделяно за лични грижи, се повлиява най-значимо от възрастта, физическото и здравословното състояние, продължителността и характера на трудовата и социалната активност.

Най-продължително спят лицата над 65-годишна възраст - 10 часа и 14 минути на ден, и младежите до 19-годишна възраст - 9 часа и 33 минути.

Най-малко спят хората на възраст 20-49 години - 8 часа и 35 минути.

Жителите на селата спят малко повече - 9 часа и 20 минути, отколкото живеещите в градовете - 9 часа и 11 минути.

В сравнение с изследването от 2001-2002 г. измененията в продължителността на времето, което хората отделят за лични грижи, са незначителни, тъй като последните не се повлияват от външни фактори, приблизително еднакви са и се определят главно от потребностите за възстановяване на организма.

Домакинският труд отнема по 3 часа и 25 минути на ден

за всички анкетирани. В сравнение с периода 2001-2002 г. се наблюдава намаление на продължителността на домакинския труд с 28 минути.

Жените се занимават с домакинството почти два пъти повече време от мъжете - 4 часа и 27 минути на ден, а мъжете - 2 часа и 14 минути.

Съществени различия има в извършваните домакински дейности и продължителността на времето при мъжете и жените. Сред хората, които са извършвали домакински дейности, 85,1 на сто от жените и 33,7 на сто от мъжете са приготвяли храна. Жените са отделили по 1 час и 45 минути, мъжете - 54 минути.

Средно на ден 79,8 на сто от жените са отделяли по 50 минути за измиване на чинии, а 23,3 на сто от мъжете са се ангажирали с тази дейност по 32 минути.

С почистване на жилището са се занимавали 22,8 на сто от мъжете и 58,3 на сто от жените, като отделеното време е почти еднакво - по 50 минути.

С пране са се занимавали 17,6 на сто от жените и 2,5 на сто от мъжете; с гладене - 6 на сто от жените, и 0,2 на сто от мъжете.

Мъжете отделят време основно за дейности, свързани с поддържане на домакинството - осигуряване на отопление и вода /събиране и цепене на дърва, палене на печка, местно парно, бойлер/ - 59 минути, отглеждане на селскостопански растения - 2 часа и 27 минути, отглеждане на селскостопански животни - 1 час и 34 минути, пазаруване - по 37 минути.

През свободното си време българите основно гледат телевизия

- 2 часа и 43 минути на ден, показва изследването.

Нашите сънародници разговарят със семейството или с приятели, роднини, познати по 36 минути, а се разхождат едва 12 минути дневно.

Почти всеки (98 на сто от анкетираните) отделя време за дейности като гледане на телевизия, четене на книги, разходки, туризъм, спорт, игри, занимания с компютри и други.

Свободното време средно на едно анкетирано лице възлиза на 4 часа и 25 минути. Най-много свободно време имат лицата на възраст 10 - 19 години (близо 6 часа) и на 65 и повече години (5 часа и 15 минути), а най-малко - лицата във възрастите 20 - 49 години (3 часа и 45 минути).

В сравнение с периода 2001-2002 г. значително е нараснало времето, което се отделя за занимания с компютри (търсене на информация, четене и сърфиране в мрежата, чатене, писане на електронни писма) - 12.2 на сто от лицата са отделили дневно 1 час и 37 минути. Ако към това време се добави и времето, през което лицата играят компютърни и видеоигри - 1 час и 39 минути на ден за едно участващо в дейността лице, се вижда, че заниманията с компютри трайно са навлезли в ежедневието и заемат второ място по продължителност в рамките на свободното време след телевизията.

Най-много време на компютрите посвещават най-младите (до 19 годишна възраст) - 26.5 на сто от тях се занимават по 1 час и 44 минути с компютърни игри и 49 на сто - с друг вид използване на компютри по 1 час и 57 минути. 20 сто от лицата на възраст 20 - 49 години отделят средно по 1 час и половина за друг вид използване на компютри и 2.3 на сто от тях - по 1 час и 31 минути се занимават с компютърни игри.

По-малко време за компютърни занимания отделят анкетираните лица на възраст 50 - 64 години - по около 1 час и 14 минути за двата вида дейност, като делът на участващите също е нисък - 0.5 на сто за игри и 4.2 на сто за друг вид използване на компютри.

Близо 0.7 на сто от лицата над 65-годишна възраст също отделят от свободното си време за занимания с компютри - 1 час за игри и 1 час и 18 минути за друг вид използване на компютри. Около 79 на сто от анкетираните са пътували в деня на анкетирането им, а средното време, отделено за едно пътуване, е
1 час и 13 минути. За отиване и връщане на работа лицата отделят по 1 час и 5 минути дневно, а учащите - по 1 час и 7 минути.

В зависимост от извършваната дейност се наблюдават някои различия в начина, по които хората използват времето си през различните месеци от годината. Така например макар и относително постоянно, времето, отделяно за сън, хранене и хигиена варира в рамките на годината. Най-продължително хората спят през май – 9 часа и 24 минути, а най-малко - през ноември - 9 часа и 3 минути. Телевизия се гледа най-продължително през ноември, януари и февруари - над 3 часа дневно, а най-малко през август и септември - около 2 часа и 40 минути.

В делничните дни българите спят половин час по-малко отколкото в събота и неделя, както и отделят почти половин час по-малко за хранене и хигиенни грижи. В почивните дни свободното време е с около 40 минути повече. Най-продължително е времето за заетост през юни, юли и август - над 7 часа и половина, а най-малко през февруари - 6 часа и 38 минути.