club50plus.bg

От 2 до 10 септември Ротердам бе най-голямото културно европейско пристанище 

Девет дни, изпълнени с музика, поезия, танци, дебати, изложби, филми, формални и неформални срещи. Повече от 19 000 посетители и милион и половина евро – това е равносметката от завършилия в Ротердам XV фестивал на името на Валери Гергиев.

Организиран и финансиран от Община Ротердам, съвместно с известни фирми, банки и частни дарители, фестивалът е едно от най-важните събития в културния живот на града, а и на страната.

Диригентът, чието име носи, е свързан от дълги години с Ротердам и с Холандия. От 1987 г. Гергиев е гостуващ диригент на Ротердамския филхармоничен оркестър, а от 1995 г. и негов главен диригент. Руснакът не е само чест гост на холандските сцени, той ежегодно ръководи артистичната програма на традиционния есенен фестивал.

Тазгодишният Възкресение или историята на Ротердам беше юбилеен и посветен на 70-годишнината от бомбардировката и разрушението на града от пролетта на 1940 г. Събитието беше отбелязано освен с концерти, и с множество съпътстващи културни събития, сред които и срещи с известни писатели, историци, поети, общественици.

Петнадесетгодишната история на фестивала на Ротердам има своите паметни моменти. През 2001 г. мотото беше Шостакович – симфониите за войната, а начало се случи само два дни преди атаката на Кулите близнаци в Ню Йорк. Трагедията беляза не само фестивала, но и самият Гергиев. На 11 септември той беше в Щатите и едва успя да стигне до Ротердам. Пълната зала чакаше и не знаеше кого ще види с диригентската палка. Гергиев пристигна буквално от летището и с малко закъснение успя да застане пред оркестъра. Същата вечер Шостакович звуча по-разтърсващо от всякога, като добави щрихи към новите реалности след атаката над целия демократичен свят.

Следващата 2002 г. фестивалът бележи много върхови моменти: посветен е на 50-годишнината на самия Гергиев, а мотото е Един живот в музика. Сред изпълненията са Историята на един истински мъж на Прокофиев, Шестата симфония на Малер, отново Шостакович, Берлиоз.

Интересна е и 2003 г., когато с множество незабравими изпълнения и 26 000 посетители, беше почетена 50-годишнината от смъртта на Прокофиев. Същата година имаше и някои куриозни моменти – като заключителният концерт, на който трябваше да дирижира Гергиев, но почти в последния момент се оказва, че е на прием при Путин и никой не знае дали ще пристигне навреме. Той успя, въпреки че беше изпуснал два от полетите, а вечерта бе отново незабравима – с Ода за края на войната и с Шестата симфония на Прокофиев.

В последвалите години фестивалът постепенно разшири обхвата си. Множество съпровождащи концерти и представления се провеждат не само в основната концертна зала на центъра Де Дулен, но и на други места в града – музеи, изложбени зали, театри, киносалони, църкви.

В настоящото издание мястото на действие са не само голямата и малките зали на Де Дулен, но и всички останали подиуми в града, както и места, опустошени по време на бомбардировките през 1940 г.

По време на целия фестивал бе отделено внимание и на децата от 4 до 12 години. Място в програмата за тях имаха не само музикални и театрални представления, но и практически семинари по музикална композиция и дискусии за историята и града.

Ротердам подари на своите жители и гости повече от 30 представления на различните подиуми, които предложиха цялостно съпреживяване на мотото Възкръсване или историята на Ротердам. От симфонична музика до соло рецитал, от опера до фамилно представление – често на строителни площадки или товарни лифтове – привлякоха много посетители.
Така, наред с насладата от музиката, на зрителя се предложи една конфронтация с разрушителните сили в човека, и заедно с това – способността ни да градим и да достигаме недостигани преди предели. Пример за това бе изпълнението на холанския мецосопран Кора Бурхрааф и квартет Хеншел. На 7 септември в църквата Лауренс те изпълниха Il tramonto от Оторино Респиги. Произведението, написано по Залезът на Шели, беше част от програмата Де профундис Кламави (Да възкръснеш като феникс от пепелта).

За присъстващите на фестивала деветте дни, изпълнени с концерти, бяха своеобразно пътуване: нишката мина през Шостакович (Осмата „военна“ симфония), през Бенджамин Бритън (Вариации по тема от Франк Бридж), Родион Щедрин (Заплененият скитник) и стигна до двете големи симфонии на Малер за съзиданието, апокалипсиса (Осмата симфония) и възкресението (Втората симфония). Всичко това завърши под магията на Валери Гергиев, но под палката на Яник Незет-Сеген – сегашният главен диригент на Ротердамския филхармоничен оркестър.

Заключителният концерт показа не само как може да възкръсва човешкият дух и каква е силата му, но и каква е силата на музиката в ръцете на този млад, енергичен и пластичен диригент: Яник Незет-Сеген владееше оркестъра до съвършенство през цялото изпълнение.

В неговите ръце музиката на Малер също възкръсва по нов начин.

Посланието на композитора за силата на любовта и несъкрушимостта на човешкия дух, както и за светлината, отредена за всеки, но пътят до която минава първо през бездните на опостушенията, е колкото старо, толкова и ново, и всяко поколение го изживява по своему. Важното е уроците на историята да са живи. Важното е уроците на историята да са живи.

В пепелта на разушенията от войната са скрити и не дотам привлекателните човешки черти... Музикалният живот в концертните зали на Холандия не спира след разрушенията от 1940 г. В тях често на видни места са нацистките окупатори, и докато на сцената се изпълнява Малер, сред оркестрантите един след друг изчезват еврейските колеги. За да не се върнат никога.

Но Ротердам възкръсва от пепелта на военните разрушения помъдрял и пълен с енергия за новите „битки“ с предизвикателствата на новия век – едно от които е водната стихия.

Мотото на 2011 г. вече е известно: Морето и Града – за ролята, която водата играе в живота на Ротердам.