club50plus.bg

Раждането на Иисус Христос е светъл празник за християнския свят

Първите християни – евреите, не отбелязвали Рождество, защото според юдейското вероучение раждането на човека е начало на скръб и болка. Затова през първите години от съществуването на новата религия никой не се интересувал от рождената дата на Христос. По-важно като празник било Възкресението.

Едва с навлизането на гърци и на представители на други елински народи в християнските общини под влияние на техните обичаи започва да се празнува Рождество Христово. Единна дата обаче нямало, всяка община решавала сама за себе си.
Най-популярна била датата 6 януари, тъй като Исус бил смятан за новия Адам, а Адам според Стария завет бил създаден на 6-ия ден от Сътворението. Освен това този празник "идейно" съвместявал и Рождество, и Кръщение Господне – Богоявление, станали впоследствие отделни празници.

Раждането на Исус Христос е светъл празник, за всички християни, заченат от Светия дух. Спасителят идва, за да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека. Повече от 2 хилядолетия повярвалите в неговата мисия – католици, православни, протестанди и др, отварят в святата нощ душата и сърцето си за Божията милост и любов

Датата

Но тъй като Христовото рождение не е фиксирано нито от летописците, нито от първите християнски мислители, празникът се отбелязва на различни дати – 25 декември, 6 и 7 януари.
Невъзможно е точно да се установи не само денят, но и дори годината, в която Дева Мария дава живот на Младенеца. Ориентирането по съпътстващи събития, властване на императори, царе, консули, не помага. Предполага се, че Исус, като историческа личност, се е родил между 7 и 5 г пр.Христа. в различни съвременни изследвания рождението е отнесено към интервала между 12 век пр. Христа. Тогава преминава Халеевата комета, която би могла да бъде т.нар. Витлеемска звезда, и 7 г, когато е проведено единственото преброяване на населението през описания период. Но датите след 4 ж пр. Хр. Са малко вероятни по две причини. Първо, според данни на евангелия и апокрифи, Исус е роден по времето на Ирод Велики, а той умира през 4 г пр. Хр. Второ. Ако бъдат приети по-късни дати, би се оказало, че по време на своите проповеди и разпъването на кръста Христос е бил твърде млад.
Практиката двата празника да са на един ден – 6 януари, се запазва от ІV век. Първите съобщения за Рождество като самостоятелен празник на 25 декември датират от средат ана ІV век. Тази дата е приета от римокатолическата църква и повечето протестинтски църкви според Григорианския календар. Повечето православни, между които Константинополската, Александрийската, Българската и др. църкви, го празнуват по Новоюлианския календар, който до 2800 г, ще съвпада с Григорианския. На същата дата, но по Юлианския календар празнуват Рождество на 25 декември Руската, Сръбската, Йерусалимската, древноизточните и източнокатолическите църкви, което съответства на 7 януари по Григорианския. Арменската продължава и днес, както е древната Църква, да почита рождението на Исус на 6 януари под общото име Богоявление.

Избрът на 25 декември съдържа и езически елементи. По време на ранното християнство в Римската империя на този ден, съвпадащ с периода на зимното слънцестоене, се отбелязвало раждането на Непобедимото Слънце и началото на новата астрономическа година. Формалното решение за новата дата било прието на Ефескин – ІІІ Вселенски църковен събор през 431 г. Рождество става неподвижен църковен празник, езическите ритуали се преплитат с религиозната символика, а в съзнанието на вярващите образът на Спасителя се смесва с този на добрия Дядо Коледа, раздаващ подаръци.