club50plus.bg

Спорът кой е по-умен – мъжете или жените – е възникнал от незапомнени времена.

Прогресът в невробиологията и появата на нови методи за изследване на мозъка само наливат масло в огъня, тъй като се оказва, че мъжкият и женският мозък все пак се различават.

И макар че в толкова некоректна форма – кой е по-умен? – вече никой не поставя въпроса, както и преди всички се интересуват има ли системни различия в психиката на мъжете и жените, подкрепени от разлика в строежа на техните мозъци?

В миналото невробиологът, а впоследствие и журналист – Мохеб Костанди, чиито статии се появяват в такива издания като New Scientist, Scientific American, The Guardian иTechnology Review, е разгледал някои от основните моменти на този спор в книгата си 50 Human Brain Ideas You Really Need to Know. Най-очевидното отличие на мъжкия мозък от женския, пише Костанди, са размерите му – изследвания сочат, че мъжкият мозък е с 10-15% по-голям.

В една от последните работи на тази тема авторите сравнили големината на мозъка при 42-ма мъже и 58 жени (измерването ставало след смъртта). Оказало се, че мъжкият мозък средно тежи 1378 грама, а женският – 1248 г. Необходимо е обаче да се подчертае, че тези различия обикновено се проявяват само при сравнение на голям брой „участници”, тоест отделно взетият женски мозък може да се окаже със същите „габарити” като мъжкия, а при някои мъже размерът на мозъка да отстъпва на женския.

Подобна разлика сочи по-скоро само това, че мъжете просто физически са по-големи, с по-висок ръст и т.н., и това едва ли има някакво отношение към различията в техния интелект.

Женският мозък се различава от мъжкия и по строеж – в мъжкия има повече бяло вещество, а в женския – сиво. Поради това мозъчната кора при жените е малко по-дебела, затова има по-сложен релеф. Освен това има разлика в големината на отделни мозъчни структури – например химокампа, който се смята за един от главните центрове на паметта, при мъжете средно е по-голям. По-голяма при тях е и амигдалата, отговаряща за обработката на емоциите и отново за паметта.

Тук възниква очевидно противоречие с обикновените представи за психическите различия между мъжете и жените – ако размерът на една или друга част от мозъка действително отразява изразеността на някои когнитивно-психологически черти и ако жените са по-емоционални, то защо нежният пол отстъпва на силния по размер на чувствения мозъчен център?

Още едно сериозно различие са съзрели изследователите в размерите на третото междинно ядро на хипоталамуса – при мъжете то е двойно по-голямо. Функцията на тази структура не е напълно ясна, но има данни, че тя участва във формирането на сексуалното поведение и сексуалната мотивация и е известно, че при хетеросексуалните мъже тя е двойно по-голяма, отколкото при хомосексуалните.

След това се оказало, че тези ядра са по-малки при транссексуалните, които са били мъже, но искали да станат жени, и че тези ядра са по-големи при транссексуалните, които са били жени, но са искали да станат мъже. Засега обаче подобни сравнения се критикуват за недостатъчна статистическа подборка и резултатите им така и не били потвърдени.

Но всички тези сведения за разликите в строежа на мозъка нямаше да са толкова вълнуващи, ако не ги свързваха с когнитивните, емоционалните и прочие различия в психиката на мъжете и жените. Мъжете, както се смята, са по-агресивни и при тях са по-развити някои когнитивни навици от рода на пространствено мислене. Дамите пък печелят по емпатия, словесна памет и изобщо езикови способности.

Само че Мохеб Костанди отбелязва, че много изследвания, посветени на невроанатомичните и когнитивно-психологическите разлики между мъжете и жените, са били така да се каже прекалено волно интерпретирани.

Например според едно от изследванията, проведено през 1982 г., мазолестото тяло при жените е по-голямо. Мазолестото тяло е структура, съединяваща двете полукълба. Оттам на секундата приписали способност на жените да се занимават едновременно с няколко неща, макар резултатите, отнасящи се до мазолестото тяло, според Костанди така и да не се потвърдили.

Или друг пример – наскоро се изяснило, че жените по-добре възприемат звуци, когато ги слушат едновременно и с двете уши. Разликите обаче не само не били толкова големи, за да се заяви, че сега учените са обосновали вековните претенции на жените към мъжете, че последните „не ги слушат”.

Почти всяко от твърденията, отнасящи се до разликите между психологията на мъжете и жените, явно или неявно произтичат от това, че тези различия са твърдо установени в структурата на мозъка и не могат да бъдат променени. Но до днес са се натрупали доста данни за това, че структурата и функциите на мозъка могат да се променят в зависимост от натрупания опит. Един такъв пример е мозъкът на балерините, благодарение на което те не губят равновесие при изпълнение на пируети и разни балетни стъпки.

Но ако се обърнем към социалните норми на поведение, то ще открием, че има и мъжки, и женски норми. И сега е прието да се разделя полът, който сте получили със съответните полови хромозоми (ХХ или ХY), и социалният пол, който се формира в процеса на възпитание, общуване и т.н.

Грубо казано, от момчето се очаква то да се катери по дърветата и да се връща в къщи цялото в синини, а от момичето – да ходи в розово и с панделки на главата – което е формиране на половите стереотипи. Същото може да има място и в случай например с прословутия ум – никой не го очаква от жената, а когато тя прояви нещо подобно, то започват да я наричат „кучка”.

Тоест според Костанди от човека може да се получи нещо, вписващо се в общоприетите представи за половите социални роли, ако личният му опит се натрупва от настоятелните очаквания на околните.

Освен това въпросната роля може да се отрази на структурата на мозъка, който просто се пренастройва, за да отговаря по-добре на „очакванията”. И тук изобщо не е задължително да говорим за някаква извечна предразположеност към женски или мъжки когнитивно-психологически тип. Но за съжаление изследванията, посветени на подобни неща, като например как възпитанието може да влияе на развитието на мозъка, засега са прекалено малко.

С извадка от книгата на Мохеб Костанди можете да се запознаете в колонката му в сайта на в. The Guardian.

 

Източник: megavselena.com