club50plus.bg

"Шистовата лудост" променя света

Съвременните световни конфликти следват или предхождат, или са свързани по друг начин, но неминуемо, с енергийни интереси. Едва ли някой може да намери читави аргументи срещу това твърдение. Политиците и дипломатите винаги имат подходящо високопарно и морално обяснение или човеколюбива мотивация за конфликта, но на тях това им е работата. Голата истина е, че днешната геополитика, включително и въоръжената, е геоенергетика, но с други средства. И няма нищо общо нито с опазването на природната среда, нито с парниковите ефекти и прословутото затопляне на климата. Може ли този фокус на геополитиката да бъде променен или поне изместен? Оказва се, че модерните технологии имат потенциала да го направят.  

Става дума за технологията на хидравличното раздробяване (hydraulic fracturing) и приложението ѝ в добива на нефт, природен газ, метан и други въглеводородни изкопаеми от шистови седиментни подземни образования, богати на такива залежи. И най-вече в добива на природен газ, където през последните години тя се използва бумообразно. Най-вече в САЩ през последното десетилетие, Канада е „заразена” от идеята от няколко години и скоро и там ще започнат да се радват на първите плодове, а в Европа, Азия и Австралия се правят първите стъпки – взети са под аренда големи парчета земя и текат усилени проучвания.

За добив на шистов природен газ се заговори и у нас. В началото на април министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков бе на посещение в САЩ и след срещата му в гиганта „Шеврон” (Chevron), който е специализиран в добива на нефт и газ, стана ясно, че компанията вече е направила първоначалните си проучвания у нас,  смята възможностите за добри и проявява интерес да добива синьото гориво на наша територия.

Разработването и експлоатацията на по-рано недостъпни депозити на природен газ в шистови находища промени и ще продължи да променя, и то коренно, североамериканския енергиен пазар. Оказва се, че американските потребители просто „седят” върху такива количества газ, които ще им стигнат за следващите 100 години.  И съответно задграничните доставки, на които пазарът разчиташе досега, променят адресата си – Европа и Източна Азия. Това от своя страна променя изцяло и енергийната политика в света.

Началото е положено преди пет години в щата Тексас, САЩ, когато първите промишлени количества са добити чрез неконвенциалната техника за добив  на природен газ. Новият начин на добив много бързо се разпространява и в останалите щати, където има такива залежи – според последните оценки на официалните власти, в 48 щата има шисти, от които е възможно извличането на нефт и газ. Според последни данни, точно заради експлоатацията на шистовите находища САЩ са излезли на първо място по производство на природен газ в света през 2009 г., измествайки Русия по този показател.

Четвъртият производител на природен газ в света – Канада, също започва експлоатацията на шистовите находища, като засега усилията са съсредоточени в Британска Колумбия. Канадските власти само за шест месеца промениха оценките си за бъдещото производството на природен газ в страната – преди тревогите бяха, че страната скоро ще се превърне в нетен вносител на газ, но сега те вече смятат, че само залежите на газ в шистите ще са достатъчни да задоволят търсенето „през по-голямата част на 21 век”.

Европа също тръгва по този път. Според публикации в световните медии поне 40 големи енергийни компании търсят шистови газови находища – всички големи са на този пазар и работят усилено. Освен британската BP, Royal Dutch Shell търси находища в Швеция и Украйна, Exxon Mobil – в Унгария и Германия, а ConocoPhillips и Chevron са в Полша. Eurenergy Resource Corporation ще сондира в Южна Англия. Много компании очакват разрешения за сондажи във Франция. Според оценките на геолозите районът на Гренобъл и югоизточна Франция са интересни с това, че там находищата са много по-плитки, отколкото в Парижкия басейн. Да, оказва се че дори френската столица е построена върху газови шисти. Има заявки за разрешителни и за североизточния район Лорен.

Германски и холандски учени от година работят в 20 държави и вече са картотекирали шистови газови полета не само в Швеция, Германия и Холандия, но също и в Казахстан, Мароко, Судан, Оман – някои от които много перспективни  и като капацитет, и като чистота на природния газ. Китай също е заразен от "шистовата лудост". 
Да вземем например Полша. В момента тя купува 70% от необходимото ѝ синьо гориво от Русия. Ако се докажат прогнозираните залежи на шистов газ там, енергетиката ѝ ще стане независима от вноса му. До края на месец май американската ConocoPhillips започва сондажи край Гданск. Още няколко от големите компании се готвят да направят същото и на други места в страната.

Европа сега зависи от газовите доставки от Русия, Норвегия и Северна Африка. И ако прогнозите на експертите за увеличаване на газовите запаси с 47% заради разкритите резерви в шистите са верни, това би направило снабдяването по-малко зависимо от вноса. И най-вече от Русия и „Газпром”. И около тази зависимост се върти не само икономиката, но и политиката. Защото един газопровод например се строи от много държави и струва много, а отделно са пристанищните съоръжения, терминали и друга инфраструктура, които "следват" находищата. Последните пет години промениха пътя на газа в САЩ и много такива съоръжения, обслужвали вноса от Канада, вече стават излишни, функциите им затихват. Много проекти в процес на изграждане се замразяват или се променят "в движение", а същевременно се строят усилено много нови с различна география.

Какво ще стане в Европа през следващите 10 години, когато се смята, че ще започне индустриалното производство на газ от алтернативните източници? А какво ще стане с големите и скъпи мултинационални инфраструктурни проекти? Най-малкото хоризонтът не геостратегическото мислене се разширява, вече не е позволено да се вземат решения, чиято ефективност е доказана сега, но не и за следващите 20-30, дори 50 години.

И това ако не е геополитика...

Тенденциите на енергийния пазар променят и поведението на големите играчи на световната политическа сцена. Променят и самите играчи. Не се чувствам в свои води в политиката, но се питам дали пък постигнатите договорености между Русия и Украйна за цената и транзита на газа от една страна и съвсем скорошното стискане на ръцете между Медведев и Обама (новия договор за ограничаване на стратегическите ядрени арсенали – START, който зависеше и от разбирателството по противоракетния щит в Централна Европа) не са повлияни и от тези тенденции? И това са само два примера. Руското издание "Московски новини" в прав текст свързва "обръщането" на Путин по препъни-камъка в руско-полските отношения – Катин и архивите за масовите убийства на полски офицери – с намеренията за добив на шистов газ в Полша. В спекулациите могат да се намесят още Берлускони, Турция, Гърция, Казахстан – и то само свързаните с тях събития от последните няколко месеца. Не знам какво мислят политолозите по този въпрос, а и едва ли някой може да премери на везните кое докъде натежава, но подобни „омеквания” около неразрешими уж идеологически спорове може само да ни радват. Особено ако за тях е помогнало развитието, а не оръжието.

Всички анализатори са единодушни, че Европа трудно ще повтори американския бум в производството на природен газ от шистови находища. Първо, защото няма толкова много възможни полета за проучване, колкото в САЩ – в момента те са около 20, докато в САЩ са 1500, а може би и близо до 2000. Освен това този сектор на американската индустрия е голям и стабилен, с нискоразходна структура и опитни екипи. Постигането на такива параметри в Европа ще отнеме време, смятат анализаторите. Другата страна на въпроса е гъсто населената Европа, където трудно могат да се получат разрешения за сондажи. Отделно са данъчните облекчения в САЩ, в сила още от 80-те години, които хранят бума в газовата и нефтената индустрия като цяло. Освен всичко друго, според експертите геологията на Европа е различна и създава усложнения при сондажите.

Все пак, както вече бе споменато, смята се, че на стария континент ще са му достатъчни 10 години, за да развие тази индустрия. Енергийните гиганти работят усилено.

Има и редица други пречки и трудности, които индустрията трябва да преодолява – сред основните са екологическите съображения. Използваната за "отваряне" на шистите вода под налягане, в която се добавят химикали, е потенциален замърсител. Става дума за десетки и стотици хиляди литри вода.
Метанът е основна съставка на природния газ в шистите. При този начин на сондиране е по-вероятно да се освободи натрупания в земните недра метан и да излезе не само като вид гориво, но и като замърсител на атмосферата, а тъй като е лесно запалим, може да причини експлозии и разрушения, нещастни случаи. И химикалите, и метанът застрашават и източниците на вода, особено в населените райони. За това напоследък усилено се заговори в САЩ и най-вече в щата Ню Йорк. А, както знаем, Европа е много по-чувствителна на тема екология.

Отделно са проблемите, свързани със собствеността на земята, където са открити залежи. В САЩ има собственици на дори плодородни земи, които с радост позволяват сондажи в тях. Защото обичайните за индустрията възнаграждения за собствениците на земя са 12,5% от приходите – за правото за добив. Когато залежите са големи и добивът е голям, това може да донесе на собственика на земята стотици хиляди долари годишно. А ако парчето земя е особено апетитно за газовата компания, тя може да плати и по-скъпо за нея. Затова не е необяснимо лесното съгласие на собствениците на земя – кой би отказал за една нощ да се превърне в такъв "рентиер".

Има обаче и други собственици, които се опасяват от замърсяването на земите им и на източниците на вода или не са съгласни да дадат „правото на преминаване” за газопроводите през техните земи – още повече, че това право се плаща доста по-евтино от правото на добив.

„Шистовата лудост” заразява света, не само отделните хора, компании и държави. И го променя. Но пък така се случва при всяка нова технология, намерила масово приложение. Не е нужно да се връщаме много далече назад във времето, за да намерим аналогии. И научени уроци. Дано да са добре научени.