club50plus.bg

Празникът Сирни Заговезни се свързва с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. На много места в България се организират карнавални шествия и представления с участието на маскирани хора, главно мъже, които танцуват и скачат с окачени чанове, с който ритуал гонят злите сили и правят обреди за плодородие през годината. Нашите традиции за маскиране наподобяват много на тези на празника на Вси Светии, разпространен в САЩ, но има нещо, което прави младите по-близки до чуждия, от колкото до нашенския маскараден обичай.

Преди години само по телевизията можехме да видим тиквените глави с горящи страшни очи и злокобно смеещите се вещици сред дърветата. Сред тях хиляди маскирани деца с чувалчета, пълни със сладки обикаляха от къща на къща. Те бяха просто част от специалния епизод по случай Хелоуин на някой от американските сериали. Днес тези обичаи все повече навлизат в нашата страна. Естествено - леко изменени. Българските семейства не харчат хиляди долари за сладки и бонбони, както тези в Щатите. Дали защото засега децата не обикалят по домовете със заканата „лакомство или номер“, или просто защото това не е типичен български празник? Така или иначе традицията да се маскираме на 31 октомври се превръща в мода и у нас.

Едва ли келтите, считани за родители на Хелоуин,са предполагали, че някога по улиците на най-страшната нощ в годината, ще се разхождат дребосъци, маскирани като феи и супергерои. Тиквената глава Джак, също не е част от традиционния му облик. Ако се поразровите, ще откриете, че първозамисълът на Хелоуин е наподобявал много този на нашенските кукерски обичаи. Келтите са вярвали, че в нощта на Вси светии се отваря врата към отвъдното и зли духове бродят по земята. Мисията на българските кукери също е да изплашат злите духове, но за разлика от келтите, те не се криели по домовете си. Напротив - те излизат на мегдана. На Сирни заговезни млади и стари мъже се пременят в тежки и страшни костюми, окачат чанове и танцуват, за да изгонят злото, за плодородие и здраве. След страшната нощ келтите гадаели каква ще бъде зимата, дълга или къса, мека или мразовита по дроидските огньове. Така и ние на Сирни заговезни горим конеца, с който са били вързани яйцето или халвата и по него гадаем каква ще е годината – дали ще е плодородна, наближава ли сватба или предвещава малка реколта, глад и болести. Българският маскараден вариант се е съхранил почти непроменен във времето. За добро или лошо той не се е превърнал в един от „модерните“ празници. Той не е и така масов. Характерен е за отделни селища, които спретват традиционно шоу, в което има участници и наблюдатели. Красотата му се крие точно в неговата автентичност и непреходност във времето.

Празникът на Вси светии точно обратното – е комерсиален и много осъвременен, което го прави интересен и в България, най-вече сред по-младите, но по улиците можем да срещнем и зрели хора, пременени с карнавални костюми. В нашенския Кукерски празник се включват главно мъже, а всички останали влизат в ролята на наблюдатели. Така по-голяма част от младите остават неангажирани с празника и не го приемат като общ и еднакъв за всички.

Към Хелоуин най-голям е интересът на тийнейджърите и студентите и то масово и навсякъде. Такава масовост обаче липсва при обичаите, характерни за Сирната седмица. За Кукерските празници, юношите разбират от краткия репортаж по телевизията, по време на новините докато вечерят или ако попаднат на карнавал в съседна Гърция, например.

 Хубавото е, че на някои места в детските градини се залага усилено и на възпитанието българските обичаи и на децата се разказва за кукерите, но организирането на мини шествия или маскировки по този повод не са разпространена практика.

Къде сме ние, зрелите хора на възраст 50+? На Хелоуин най-често влизаме в ролята на финансиращ орган, който дава средствата за закупуване на маскировката или самите ние помагаме в нейното ушиване (както споменахме по-рано). Мястото ни относно Сирни Заговезни е да запалим интереса на внуците към този празник, а защо не и да ги облечем като малки кукери, в костюми окичени със звънчета, за да могат те да предадат традицията и за напред. Наша отговорност е да възродим тези така ценни, хубави и същевременно интересни традиции.