Какво и кой стои зад пламъка на свещта ни в храма
На почти всеки от нас се е случвало, по един или друг повод или съвсем без повод, да влезе в храм и да запали свещ. Някои го правят редовно и с ясното съзнание, какво и защо правят, а още и за смисъла на запалената свещ. Други просто по традиция, на празник или поради особен спонтанен подтик пристъпват в храма, за да запалят една или няколко свещички. Аз съм била в числото и на двете групи, но никога не се бях замисляла, че е възможно моята запалена свещ да представлява сериозна опасност и вредител.
На един голям църковен празник, по време на литургията, станах свидетел на грубо направена забележка от жена, дошла просто да си запали свещ към служителката в храма, която бдително следеше за клюмнали, капещи и поизгорели свещи, за да ги изгаси бързо и да освободи място нови. Жената изстреля язвителни думи към клисарката, че не оставя свещите на хората да си догорят, а бърза да ги изгаси, „за да върви далаверата на Църквата със свещите". Възрастната служителка само тихо побърза да се отдръпне и изглеждаше като да е свикнала на подобни стрели, а близкостоящият свещеник, който миропомазваше, вметна единствено, че е празник, а и все пак тече литургия, която в момента е по-важна. Сценката беше съвсем кратка, но в мен остана да дълбае въпроса за бързото гасене на свещите, справедливо ли беше негодуванието, какво учи православната ни вяра за това.В търсене на отговори
Всъщност забравяме най-основното, а то е че смисъла на свещичката, която палим в храма е не тя да изгори до край и да оползотворим вложения материал в нея, нито дори от какъв материал е направена. Христос е казал, че не човекът е създаден за свещената събота, а обратно – съботата е за човека. Така е и със свещите – не восъкът прави нашата жертва богоугодна, а вярата, с която тя се принася.
Каквато и да е свещта, колкото и дълго да гори, тя е нашия принос към Бога, а Той не съди по материала, а по вярата и намерението на този, който я принася като безкръвна жертва.
С восък или без свещичката представлява нашата безкръвна жертва
Като жертва на кръста сам себе си заради всички нас, Христос отменя кръвните жертвоприношения, които човеците да принасят за слава на Бога, както са правели дотогава. На тяхно място идват именно приношенията от свещи, елей, тамян, както и раздаването на милостиня.
Голямата и по-скъпа свещ не е по-благодатна от малката, нито ще получим по-голяма Божия отплата, ако свещта ни гори 10 мин. вместо само една.
Важното е всеки с благодарност и любов, да жертва от своето, да дари на Бог според според възможностите си, като в храма този дар са свещите, които купуваме там на място, а навън са нашите добри дела и милосърдието което проявяваме към ближните и изпадналите в нужда, пристъпващи с молба към нас. Светлинката, която запалваме в сърцата си, при всяка наша малка жертва е светлинката, която Бог вижда и тя гори дори когато парафиновата ни свещичка клюмне или бъде изгасена от съвестния клисар. Нека се грижим тази светлина да свети дълго и да осветява качествено пътя ни към доброто. Светли рождествени празници!
Все още няма коментари