club50plus.bg

В Г20 някои правителства посягат на разходите, други – на данъците

Лидерите на страните от Г20 се уговориха да намалят бюджетните дефицити наполовина до 2013 г. И да повишат данъците. А държавните дългове да растат по-бавно от икономиката до 2016 г. Същевременно основен приоритет е възстановяването на икономиката.
Взаимно изключващи се цели?
Или компромис в изказа?  

Двудневната среща на държавните глави на най-индустриализираните държави в най-големия канадски град Торонто, започнала на 26 юни, бе в центъра на вниманието на световните медии. Защото форумът, организирането на който струва 900 млн. евро, решаваше на практика бъдещето на света. Поне най-близкото – излизането от рецесията.

Ангажиментът за намаляване на бюджетните дефицити и за увеличаване на данъците обедини повечето лидери, въпреки предупрежденията, между които и това на американския президент Барак Обама: прекалено строгите мерки, предприемани твърде бързо, застрашават да задушат глобалното възстановяване. Сигурно затова в заключителната декларация от срещата е записано изрично: „За да поддържаме възстановяването, трябва да продължаваме да изпълняваме съществуващите планове за стимулиране, като в същото време работим за създаването на условия за силно частно търсене”.  Така че фискално харчене в подкрепа на икономиката ще продължи, но бюджетите на страните трябва да се консолидират, защото на всички е ясно, че стабилните държавни сметки са важни за възстановяването, както и за посрещането на евентуални нови шокове. Важни са и за решаване на проблемите със застаряващото население.

Лидерите отчитат риска, че синхронизираните бюджетни корекции (разбирай затягането на колана) в няколко основни икономики могат да повлияят негативно на възстановяването и, не дай боже, до второ дъно на рецесията. От другата страна е рискът, че неуспешно прилагане на бюджетните консолидации там, където те са необходими, ще подкопае доверието и също ще се отрази отрицателно на растежа. Решението на форума за преполовяване на дефицитите в рамките на 2,5 години и за намаляване на съотношението на дълга към БВП за 5,5 години е всъщност опит да се балансират тези рискове, като мерките се „разтегнат” във времето. Същевременно всяка отделна държава ще предприема мерки, съобразени с горещите проблеми и със скоростта на развитие на собствената си икономика, макар и в очертаната обща посока. Казано с други думи, групата на 20-те стигна не до разрив (от какъвто се опасяваха и пазарите), а до компромис.

Ако трябва да разшифроваме политическия език на декларацията, някои от страните вече обявиха плановете си за увеличаване на данъчното бреме (Япония, Франция върви по този път), за да запазят харчовете си (включително и стимулиращите икономиката пакети от мерки) без особени промени; други предпочитат да намалят държавните разходи (Германия), защото вярват, че данъците по време на рецесия не трябва да се увеличават; трети комбинират и двата подхода (Великобритания). Всяка от тях си тръгна от Торонто с удовлетворението, че нейният пакет от мерки е бил „одобрен”, макар че и всяка получи своят дял „мъмрене”, но между редовете на заключителното комюнике.

Очакваната да стане гореща тема – налагане на глобален данък върху банковите трансакции – бе само спомената като опция на… национално ниво. Идеята приходите от този данък да финансират евентуални бъдещи спасителни мерки, ако се наложи. Приготвилите се за тежка борба противници на идеята (Канада, Япония) дори не успяха да изрекат отново на висок глас аргументите си, че някои национални банкови системи се справиха с кризата, без да се нуждаят от правителствена помощ.

Очакваните по-строги мерки в регулирането и реформата на финансовия сектор всъщност не се случиха, което разочарова американския президент.

Срещата на върха всъщност бе своеобразно продължение на европейското говорене и на решенията от 17 юни в Брюксел на тема как ЕС да излезе от най-тежката глобална рецесия след преживяната през 30-те години на миналия век, която доведе и до криза на единната европейска валута.

Европейските лидери сближиха достатъчно позициите си по необходимите мерки за засилване на бюджетната дисциплина и за икономическата координация в общността, за да не се повтори криза с дълга като тази в Гърция. Германският канцлер Ангела Меркел получи подкрепата на френския президент Никола Саркози за много от ключовите си предложения, включително отнемане правото на глас на страна членка на ЕС, която допуска редовно бюджетни нарушения. Европейските държавни глави се съгласиха дори да променят договора на ЕС в тази посока, ако това се налага. Решението е за координация на икономическите политики на всички 27 страни членки, не само на 16-те в еврозоната, както настояваше Саркози.

Най-строгата мярка, приета в Брюксел обаче бе спрямо банките (откъдето и тръгна кризата). По думите на европейския президент Херман Ван Ромпой, лидерите на ЕС са се договорили за пръв път да огласят публично резултатите от „стрес-тестовете” за потенциални загуби на банките през юли – става дума за оценка на финансовото здраве на финансовите институции и как те биха се справили, ако икономиката се влоши. По тази точка Меркел трябваше да отстъпи, макар това потенциално ще ѝ донесе нови проблеми заради не напълно възстановената „Ландесбанкен” (Landesbanken).

Мерките за банките включват още въвеждане на данък върху банковите транзакции в страните членки. В ръчния си багаж за Торонто лидерите носеха и подкрепа за идеята да се въведе световна такса върху финансовите трансакции, но това така и не бе прието.
Германия, Франция и Великобритания обявиха дни преди форума в Торонто, че ще въведат този данък, като Меркел ще предложи законопроект през юли, Франция го планира заедно с бюджета за догодина, който влиза в парламента през септември, а Великобритания – като част от обявения общ рестриктивен пакет за консолидиране на бюджета.

Новото десноцентристко правителство в Лондон прие едни от най-суровите мерки в ревизията си на бюджета и коментаторите не закъсняха да го нарекат тачеристки. Данъкът върху добавената стойност върху стоките и услугите скача от 17,5% на 20% догодина (но пък ставката му се изравнява с масово прилаганата в Европа), увеличават се данъкът и върху доходите от капитал от 18% на 28%, налага се и банковият данък, разходите на повечето министерства се намаляват с 25% за 4 години, орязват се социалните разходи, замразяват се заплатите в публичния сектор за 2 години. Целият този пакет през следващите 4 години трябва да доведе до 0,3% от БВП положително салдо в бюджета, чийто дефицит в момента е 4,8% от БВП. След това данъците отново ще бъдат намалени, обещава правителството на Острова.

Общата сума на очакваните спестени държавни разходи само за тази година е 6 млрд. паунда, с което Великобритания почти настига Германия, чийто бюджетни ограничения са за 80 млрд. евро, но през следващите 3 години.

Франция обяви и плановете си за постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране до 62 г. през 2018 г. В момента французите излизат в пенсия на 60. Ще се увеличи и облагането на доходите от капитал и от инвестиции, но дори и с тази мярка, френските пенсионери остават най-младите в развития свят – Германия планира увеличаване на възрастта за пенсия до 67 г., докато Великобритания и Италия уеднаквяват годините и за двата пола на 65.