С началото на септември, освен астрономическото настъпване на есенния сезон, се слага началото и на есенния цикъл от традиционни за българина празници. Те са дълбоко свързани със земята, с полската работа и прибирането на реколтата . Това е и времето на тежките сватби и кръщенета, на родовите събирания и селищните сборове.Голяма част от празничността е свързана с почитане на светеца, покровител на селището.
Обредите и благословиите, характерни за празничната ритуалност, са изпъстрени със символика и послания. Обикновено те се изпълняват или ръководят от най-възрастните, най-опитните, а младите имат съпътстваща роля. Повечето традиционни обреди имат древно датиране, възникнали са преди векове и през трудни за българина периоди да съумявали да съхранят неговата идентичност, да запазят българщината непокътната и да я предадат от поколение на поколение. Символиката, въплатена в обредите, освен че внася поетика в живота, вплита в тях важни за българина елементи, част от неговия бит, от неговите вярвания и от неговата история. Те се пълни с извечна мъдрост и познания за света и природата. Привидният им наивитет всъщност въплъщава човешката същност и простотата на съществените житейски неща.и онези, които ги наричат отживелица дълбоко грешат, защото самата им същност е много повече от поредица архаични действия. Те съчетават в себе си нравственост, морал, история, етичен код и духовна смисленост.
Есенните празници показват дълбоката връзка между българина и земята. Днес, когато отношението на българина към земята и нейните богатства се възражда, е изключително важно да отправим поглед към нашата история и нашите традиции, които са ни предали дедите ни и да ги съживим, като по този начин направим българския корен по-здрав, вкопан по-стабилно в почвата на душите ни и идентичността ни.
♦ Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен автор
Все още няма коментари