club50plus.bg

17 октомври е денят за изкореняване на бедността. В България този ден се свързва по-скоро с поредния повод да погледнем към мрачните статистики, в които отново сме сочени като най-бедни в Европейския съюз. Неприятно, но факт – повече от половината ни сънародници живеят на и под прага на бедността. Според някои социолози, които изследват проблема, всеки 5-ти българин е застрашен от изпадане под линията на бедността. За някои райони като Видин и Търговище, това се отнася за всеки 3ти! Дори оптимистичния вариант на тези цифри звучи стряскащо. Статистиките говорят много, но само чрез тях е трудно да се опише истинския ужас, който произтича от този проблем.

Какви са общочовешките истории зад тези цифри? Освен безработните, има още няколко групи хора, които често попадат в обобщената статистика. Това са самотни възрастни, домакинства с голям брой зависими деца, самотни родители. Ще се спрем само на първата група. Каква е тяхната история?

Самотни възрастни – това са най-вече хората на 70+. Те са пенсионери. Отново статистиката сочи, че техния брой е 330 000 за България. В София, където млади хора от цялата страна идват, за да търсят работа, с която да посрещнат до някъде по-скъпия живот в столицата, възрастните хора, които трябва да свързват двата края с помощта на една пенсия, са 55 000.

Възрастните хора не ходят на театър, не четат книги, от време на време си купуват вестник. В крайна сметка, когато малкото доходи, с които разполагат, едва стигат за лекарства, храна и сметки, културата остава на много заден план. Най-елементарни човешки нужди се превръщат в лукс.

Липсата на достатъчно средства прави възрастните хора по-затворени. 45% от тях споделят, че нямат приятелски кръг, с който да общуват и че телевизията е най-близкия им приятел.

По-младите пенсионери, от друга страна, често продължават да работят. Ако се доверим на числата – това трябва да са 10% от пенсионерите, което не е малко, като се има предвид, че често пенсионирането у нас се оказва „мисията невъзможна“. Докато в Дания и Норвегия пенсионерите работят, заради удоволствието от самата работа, то у нас това се прави, поради недостатъчност на доходите и в опити да се достигне до по-висока пенсия. Нашите пенсионери работят много повече време като часове на седмица, от тези в споменатите по-горе скандинавски страни.

След поредните обещания за достоен живот, остава ни да се надяваме, че животът в България ще стане по-добър, че децата ни няма да мият чинии в чужбина, че ние, вече възрастни, няма да гледаме възрасни хора в Западна Европа, че когато дойде време за заслужена почивка след цял живот работа, ще се чудим коя нова страна да посетим, а не откъде ще можем да си купим най-евтиното сирене и дали ще можем да си платим сметката за ток.