club50plus.bg

У нас още има хора, които ходят до магазина за хляб с колата си

На път към дома се разминах с цяло семейство на велосипеди – родители с двете си деца, всичките с каски, много колоритна и приятна групичка. Лично за мен гледката на човек, каращ колело, действа някак успокояващо, извежда на преден план асоциации с детството, с миговете, в които нашите родители са били целият ни свят, за черно-белите снимки, уютни и с привкус на ягодово сладко... 

В Западна Европа употребата на велосипеди претърпява истински бум през последните години. Хората там изживяха стремежите да се състезават кой по-лъскав автомобил кара и сега се наблюдава вътрешният, споделен стремеж градската среда да бъде по-безопасна за тях и децата им – по-малко жертви, а също и по-малко досадни ПТП-та, по-здрави хора посредством по-чистия въздух, който дишат всички. Отделно от това, карането на колело е релакс за организма ни и можем да спестим време за фитнес зали, ако просто отиваме и се връщаме от работа с велосипед. Работодатели в чужбина дори осигуряват душове за служителите си, в случай че са избрали да се придвижват с до фирмата с колело. Знам, че звучи невероятно...

Предимствата са толкова много, че всяко едно отваря врата за следващото... Но всички те могат да бъдат възможни, само ако е налице нужното съзнание у индивида. Това е светоусещане от нов тип, което само по себе си е достатъчно да изберем велосипед пред автомобила. Ако светоусещането липсва – никакви плюсове не могат да натежат пред удоволствието ни да се качим на някоя по-запазена кола втора употреба (в най-честия случай), да свирим с клаксоните по кръстовищата (особено на онези с модел по-стар от нашия), да гледаме злобно пешеходците и всичко това с небрежарски подаващия се потен лакет в комбинация с надменна физиономия. Понякога лакетът е облечен в ръкав от маркова риза, а автомобилът е нов, но това изобщо не променя естеството на нещата. Да не забравяме и бясната музика, която се лее през отворения прозорец в някои от случаите.

Народопсихологията по нашите ширини като цяло е твърде незряла за новия тип мислене. Не сме изживели радостта си от хубавите коли. И изобщо възможно ли е - само допреди 20-30 г слагаха надписи на западни автомобили върху изтърбушените си таратайки, а днес вече могат да карат мечтите си.

Някои казват, че ако имаше условия, биха карали колело. Да, в България добри условия липсват и излизането на колело в града може да бъде почти екстремно преживяване. Истината обаче е, че промяната не идва сама отвън. Средата често се променя вледствие вътрешната потребност на масите от хора, след което се случват и съответните нормативни промени. Не смея да давам прогнози колко време е нужно, за да се случи промяната у нас. И дали изобщо е възможно в обозримо бъдеще. Когато човек отиде в Мюнхен, Амстердам и много други градове и види колко масово е придвижването с велосипеди, със съответните широки алеи и дори светофари за колоездачите, усмихнатите им доволни физиономии, му е трудно да прецени колко дунавски хора е нужно да се изиграят, колко бутилки шампанско да се отворят и колко речи на президента да се чуят непосредствено преди това, за да могат родните типажи да слязат от колите си.  

Автомобилът е хубава придобивка и необходимост – ако се пътува със семейството на почивка или по друг повод, по служебни ангажименти - едва ли някой би тръгнал да оспорва необходимостта от автомобил в голяма част от случаите. За съжаление, голяма част от хората възприемаме автомобила като опаковка, зад която да се скрием. С автомобил се чувстваме по-уверени, това е белег за добър материален статус, нещо като задължителния лъскав мобилен телефон, нищо че повечето му функции не ползваме и дори не предполагаме за тях...  

Познавам хора, които ходят до магазина за хляб с колата си - такива, които искат като отиват някъде, да слязат от автомобила си непосредствено пред входа, да не помисли някой, че са пеш... И докато суетата и стремежът да осмислим душевния си вакуум с материални демонстрации са нещо що-годе приемливо за абитуриентските балове, то за зрели хора всичко това е само една тъжна гротеска.  

Напоследък у нас се засилва масовостта на велосипедистите – факт, който може само да ни радва и да ни кара да се надяваме, че тяхната упоритост да се придвижват по този начин ще доведе до това да се помисли по-сериозно за условията за каране на колело. В България възможностите за велосипедистите са оскъдни. Велоалеи почти няма, а по тях често се движат дисциплинирани пешеходци, считайки, че общината им е разчертала мястото за разходка на тях и на кучето им. Не са виновни хората за това, че не са запознати - велосипедизмът в България е апокрифна тема и всичко направено дотук е по-скоро формално, въпреки реалните придобивки през последните години.

Шофьори – пазете велосипедистите – благодарение на тях има по-малко задръствания и всички ние дишаме по-чист въздух!

P.S. Това последното звучи патетично и като лозунг от комсомолско събрание, но си е самата истина.