club50plus.bg

Експериментите са част от кулинарните открития и успехи на Владимир Тодоров. 20-годишният русенец разкрива и една от тайните си - подправките винаги придават уникален вкус на приготвената храна. Той например обожава чесновия лук. Според него това е универсална подправка, подходяща за меса, зеленчуци и салати. Зелените подправки също се нареждат сред любимите му продукти. И не на последно място той обожава а ла карт ресторантите, които глезят своите клиенти със специалитети от натурални продукти.

В момента Владимир работи в Парк хотел Амстердам. Изборът му е подчинен на дръзката мисъл, че извън пределите на България може да се изяви като добър кулинар. Познава сънародници, които са едни от най-успешните майстори в ресторантите в Дубай, Катар и Лондон. Затова се е записал да учи в Кулинарната академия в Добрич – да трупа опит по света и да усвои до съвършенство тайните на вкусно приготвената храна. Стажовете в световните ресторанти и хотели е само част от интересната програма на училището. Останалото е желание,търпение и много работа. Владимир работи и трупа опит като младши готвач. Справя се, но смята, че най-голямото предизвикателство му предстои през месец юли. С нетърпение очаква да започне практика в ала карт ресторант MOMO в Амстердам, където се хранят много известни личности. Обяснява, че съчетанието между японска и европейска кухня е екзотично и нестандартно. Фантазията при аранжирането и различните вкусове привлича все повече почитатели на вкусната храна. Пак от Владимир разбирам, че заведението е сред любимите места на футболистите от националния отбор на Холандия, както и кралското семейство. И не на последно място, успя да ме убеди с примера, че в един от големите лондонски ресторанти се разчита не само на вкусно приготвената храна, но и на музиката, събуждаща спомените. Връщането към миналото или детството са критерий за добре приготвена вечеря или обяд. Освен видът и ароматът на храната, звуците играят важна роля за това как я възприемаме. Музиката може да се използва и при премахването на вредни съставки в храната, без хората да усещат разликата във вкуса.

Авангардната кухня в момента се радва на голяма популярност и може би един ден наистина ще я има и в нашата страна, убуден е 20-годишният кулинар. В разговора не отминаваме и темата за гурме културата, далечна като понятие за повечето българи. Всъщност удоволствието от храната не се изразява в това да си поръчаш препълнена чиния с пържоли и картофи, а да се насладиш на малки апетитни хапки с ароматно питие. В Кулинарна академия в Добрич започнах всичко отначало, откровен е Владимир и добавя, че Нейно Величество класическата френска кухня е истинско предизвикателство за него. Приема обучението си като път към съвършенство. Според него да се приготвят бульони, чиято тайна големите майстори от този бранш ревниво пазят, е истински шанс.

Владимир цени всяка минута, откровен е, че не разполага с много лично време. Убеден е, че за успехите трябва постоянно да се работи и много да се чете. Когато учеше в Професионална гимназия по туризъм „Иван Павлов” в Русе, приятелите му казваха, че е най-добрият. Участията в многобройните състезания са поредното доказателство, че притежава не само фантазия, но и хъс за доказване. Владимир припомня, че още от девети клас е започнал с тези изяви. Според него те са истинско изпитание и винаги може да се научи нещо ново. Не пропуска да спомене как са му откраднали порцията с готов Баварски крем на едно от състезанията, провело се преди години. В последния момент се наложило да приготви друг десерт към менюто, а продуктите му свършили. Помогнал му участник от Шумен. Благодарение на него успял да се представи успешно. Владимир обаче и досега не съобщава името на състезателя крадец. Казва, че сега е подобрил рецептата на Баварския крем, станала по-добра.

Старите рецепти от българската кухня са поредната слабост на Владимир. Събира ги от пожълтелите тефтери на баба си, майка си и приятели. Казва, че вече са прехвърлили цифрата сто. Според него във всяка една рецепта трябва да има и личен почерк, нещо да добави от себе си, а не стриктно да спазва мерните единици.