club50plus.bg

Ако за някои от нас още представлява въпрос кой е Дядо Коледа, дали е Свети Никола или измислен от газирана напитка герой, то за дечурлигата около нас този въпрос никога не е стоял. Те знаят къде живее Дядо Коледа, кои са помощниците му, тайната му как обикаля целия свят в рамките на една нощ, имената на елените с които лети и всякакви други подробности, които на нас са убягнали. За да избегнем едно неловко незнание от ваша страна при въпрос от внуците „А само на Рудолф ли му е червено нослето?“ сме ви приготвили тази статия. В нея хем ще ви обясним кой кой е в съвременния антураж на Дядо Коледа, хем от къде е тръгнало всичко. Ето как съвременният свят създава своите легенди.

През 1809 година американско списание публикува комикс, разказващ историят на Ню Йорк, в който включва и образа на добрия старец. Джон Пинард, основател на Нюйоркското историческо общество , проявява силен интерес към Свети Никола и холандската митология и през 1810 организира първата вечеря по случай празника. За нея художникът Александър Андерсън изготвил специално изображение на светеца. На това изображение той все още е показван като религиозна фигура, но също така ясно се виждали подаръци в чорапите на децата, които били окачени пред камината да съхнат. От там водят началото си и коледните украсите във фирма на чорапи и подаръците, пъхани в тях. Вметваме бързо, че българските деца са прекалено добри, рода икоето - и подаръците им твърде големи, за да се поберат в чорапи. Затова у нас Дядо Коледа оставя даровете под елхата.

Следващ щрих в образа на светеца днес е поставена от Климент Мур и стихотворението му „Посещението на Свети Никола“. Той го пише, само за да развесели семейството си, но през 1923г. е публикувано и набира огромна популярност, но под друго заглавие – „Нощта преди Коледа“. Там Санта Клаус е представен като дребен стар елф, който лети на шейна, пълна с подаръци и впряг от летящи северни елени. Той каца по покривите на къщите, влиза през комина и оставя подаръци и лакомства в окачените на камината детски чорапки.

С течение на времето все повече детайли се добавят в легендата за Дядо Коледа. Томас Наст, карикатурист от 19ти век, прави серия рисунки, които пращат Санта на Северния полюс. Оказва се, че там има фабрика за играчки. В тези рисунки за пръв път се появява и дебелата книга, в която се записват имената на добрите и на лошите деца.

През 19-ти век Дядо Коледа е обличал одежди в различни цветове - лилаво, зелено и синьо , в допълнение към червеното. Рекламата на познатата газирана напитка става толкова популярна, че след това той взема нейните цветове – червено и бяло, които трябва да му се признае – много му отиват. Не се чудете обаче ако в сувенирните магазини мернете „зелен“  или „син“ Дядо Коледа. В скандинавските страни, той още се появява в тези цветове.

Стигнахме и до Рудолф, но понеже там историята е доста дълга, ще ви я представим в отделна статия.