club50plus.bg

Открай време 14 февруари се отбелязва от българите като празник на виното и лозята - Трифон Зарезан. В празничната обредност на този ден се преплитат религиозно-магически действия и вярвания от различни епохи. Смисълът им е един – да се осигури богата реколта от грозде.

Според ритуала срещу празника на Трифон зарезан жените стават в 2-3 часа през нощта, опалват пещта и изпичат пита, украсена с натежала от плод лозница от тесто. Сваряват кокошка, пълнена с булгур или с ориз, напълват бъклица с червено вино. Рано сутринта, след празничната църковна служба, мъжете поемат към лозята, всеки с нова шарена торба на рамо с ритуалната гощавка и инструмент за зарязване. Водят и свирачи. На лозето всеки стопанин се прекръства три пъти към изгрева и отрязва пръчки от 3 корена. Полива мястото с вино и светена вода, поръсва с пепел, запазена от огнището на Бъдни вечер. С благословии за берекет мъжете свиват пръчките на венчета и закичват калпаците и бъклиците. Мястото на венчетата след това е пред домашната икона.

След зарязването следват обща трапеза, песни, свирнии хора.
Избира се цар на лозята – силен и буен мъж, за да са едри гроздовете. Заможен и късметлия, защото от щастието на царя зависи плодородието. На каруца, теглена от мъже, или пък носен на ръце, той се разхожда из лозята и благославя.
В селото мъжете обикалят всички къщи, стопанките ги черпят с вино, от което задължително се плиска върху царя. На мегдана се извива трифоновско или зарезанско хоро. Празникът продължава до полунощ. На този ден подпийването не само че е простено, но е задължително. Смята се, че ако някой остане трезвеник, берекетът по лозята ще избяга.

У нас Денят на лозарите и винарите се чества официално за пръв път през 1962 г в Деня на свети мъченик Трифон – 14 февруари. Тогава е обявен за професионален празник. През 1968 г Българската православна църква въвежда Григорианския календар и църковният празник се премества на 1 февруари, а Денят на лозарите и винарите остава на 14.