club50plus.bg

Празник на масата и на душата, по български

Ракията се счита за национална напитка на България, Република Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Унгария, Словения, Черна гора. Тя е покана и среда за сладки приказки на трапезата. На нея освен ракията, присъстват обичайно и шопската салата, мезета и какви ли не още вкусни неща. Още от моето детство за мен кебапчето не е просто храна. То е ритуал, елемент от приятелското общуване. Даже не кулинарно удоволствие, а свещенодействие.

Сега е есен, време на родови срещи, на панаири, общоселски и общоградски веселия. Както е било преди. Само че сега в много по-"угаснал" вид. От детството ме съпътства тази памет – панаир ли е, събор ли е, това задължително означава много народ, шум, глъчка, музика, пискуни, захарни петлета, а над всичката тази всеобща олелия се носи тънък пушек, примесен с мирис на топли кебапчета. Дори самата дума панаир на мен ми звучеше като синоним на кебапче. Отдавна не съм дете, пък и вече няма такива панаири и общоселски сборове, като някога, а кебапчетата, кой знае защо се наричат така – това са просто безвкусни фрикадели, ако не обиждаме "готвачите им", но продължавам да възприемам двете думи като синоними. Споменаването на която и да е от тях, веднага извиква у мен и в ноздрите познатото усещане. Същото е и с ракийката, и с туршийката и с домашната наденичка – всички онези вкусотии, които са характерни за есенната и зимната ни трапеза. На гости на съседа или у приятели, на село или навън някъде сред природата без тях не можеш да минеш. Обезателно сме голяма компания, обезателно сме изстудили ракийката, а и на туршийката майсторите задължително трябва да се похвалят.

Шопската салата е най-велика

ако е с всичките си аромати на селските домати.... Скарата, ако сме навън, сме я скрили под едно дърво. Каква сладка приказка, какво преживяване! За цвъртящите наденички забравяме веднага щом ги ометем, но после дълго помним как сме прекарали всички заедно. Това е част от нашата народопсихология. Начин на общуване, начин на заедно съпреживяване на общи празници. На кого ли ще хрумне идеята да се юрне сам на вилата или сред природата, да разпалва жар и да студи ракия в бунара или в местната бара! Пък и да се случи да пиеш без компания, си е чиста проба алкохолизъм. Няма общуване, няма нищо обединяващо, така да се каже, корпоративност, в подкрепа на социалните контакти, психотерапия.

Но ракийката и туршийката, споделени със скъпи хора

е повече от традиция. Това е празник на душата. Неизкоренима като семейството, въпреки съвременните модни тенденции на свободното съвместно съжителство. Ей такива мисли се въртят в главата ми, като слушам разговор между двама на Женския пазар, докато пазарувам основните продукти за моята шопска салата. Няколко души разпалено коментират - Как ще му посегнеш на българското! – възмущава се възпълна лелка, дошла от близките села, наредила на обърната щайга малка част от автентичната си градинска продукция.

 

 Как ще му посегнеш на традицията на българина за ракийката и туршийката! Невъзможно!

То е все едно да му отречеш, че е роден и отрасъл в българско. - Широк ни е европейският дом, но родното място си е тука и наред с всичко останало, то се идентифицира и с ракийката и туршийката. Е, ясно е, че празниците не са това, които бяха, но пък припомнянето на традициите дано спасяват националната ни идентичност. Още по-добре на масата, наредена с шопска салата, с ракийката, после с туршийката и всичко, което е народила българската земя. Тези дни държавата ни ще защитава пред Европа марката ни "Българска ракия" и ако успеем, страната ни ще получи 50 % по-ниска ставка за акциза и литър ракия ще поевтинее с около 2 лв. Досега не сме се възползвали от директивата на ЕС - "Има европейска практика за акцизни облекчения на продукти от национално значение. Франция и Гърция извоюваха "традиционният ром" и "анасоновите напитки" - узо, да се облагат с 50% по-нисък от стандартния акциз", се изказват специалистите от Националната лозаро-винарска камара. Стана ясно още, че виното продължава да залежава в избите ни, а износът спаднал със 70 %, а производството с 50 %, съобщава статистиката.