Правителствата по света имат нелеката задача да плащат повече пенсии с по-малко пари
Светът остарява. В повечето страни средностатистическата възраст на населението расте.
Това неминуемо води до драматични последствия за пенсионните системи и другите механизми за подпомагане на възрастните хора.
Има две причини за тази тенденция. Първата само по себе си е добра – хората живеят по-дълго.
Децата родени през 1960 г. са имали очаквана продължителност на живота 52 г., родените днес – 69 г. До средата на века очакваната средна продължителност на живота вероятно ще надхвърли 70 г.
В същото време се раждат по-малко деца. Пред 1960 г. е имало 33 раждания на всеки 1000 души. Бройката е намаляла до 20 и се очаква да продължи да намалява, защото в развиващите се страни хората имат все по-малко деца.
Това също вероятно е добра новина. И би следвало да доведе до стабилизиране на световното население, въпреки че това ще стане на доста по-високи нива на популацията от сегашните.
Всичко споменати числа са глобални усреднявания и картината е различна в различните страни. В някои от тях продължителността на живота е спаднала през последните две десетилетие заради разпространението на ХИВ и СПИН. Болестта се отразява особено силно на Южна Африка.
Но все пак основният модел, който се налага, е по-дълъг живот и по-малко деца.
По-голям товар
Въпреки че двете тенденции са задоволителни сами по себе си, те създават нов проблем. Все по-малко са хората в активна работна възраст, на които се разчита да издържат по-възрастните хора.
През 1950 г. 8% от населението е било на възраст над 60 години. Сега тези хора са 11% от общото население на човечеството, а до средата на века техният дял ще стигне 22% според прогнозите на ООН.
В някои страни като Япония, Макао и Южна Корея, хората над 60 г. ще бъда над 40% от населението на тези страни.
Тези тенденции във възрастта на населението създават дългосрочен проблем в страните с добре развити пенсионни системи.
На много места държавните пенсии се плащат от вноските на работещите в момента данъкоплатци – тази система е известна като разходно-покривна (pay-as-you-go). При нея обаче ще има все по-малко данъкоплатци, които ще трябва да плащат за все повече пенсии.
Частните пенсионни фондове са различни, в общия случай там всеки внася осигуровките си за пенсия в своя лична сметка. Според някои икономисти обаче, по-малкото работещи, които ще плащат вноски, ще доведат до намаляване на стойността на финансовите активи, а това от своя страна ще се отрази и на големината на пенсиите.
Накрая идва ред и на отражението на финансовата криза. Тя засегна много хора, които излизат в пенсия веднага или няколко години след нея, намалявайки стойността на финансовите активи, в които са вложени пенсионните им спестявания. И тъй като и лихвите са ниски, доходът от пенсионните спестявания, независимо от вида им, също намалява.
Икономическият растеж в развитите икономики вероятно ще бъде по-бавен в дългосрочен план в резултат от кризата. Ако това стане, то ще подкопае стойността на активите на пенсионните фондове.
Колкото до обществените пенсионни фондове, по-ниските заплати и изобщо доходи от една страна, както и по-високата безработица от друга, вече оказват натиск върху държавните пенсии.
Проблеми в развиващите се страни
Ситуацията в развиващите се страни е различна. Все по-малко хора в тези държави са обхванати от каквато и да е официална пенсионна система. В по-голямата част от Африка едва 5% от работещите имат някаква пенсионна осигуровка. В азиатските страни, включително Китай и Индия, те са между 5% и 25%.
На практика в развиващите се страни осигуряването на старините често е неформално и е уредено вътре в семейството. Този тип отношения също са изправени пред своите собствени проблеми, породени от застаряването.
Средностатистическият възрастен човек там например, има по-малко деца, на които да разчита да го издържат. Семейният вид осигуряване работи по-добре, когато роднините живеят наблизо. Но тези връзки също ерозират, защото младите хора мигрират от селските към градските райони в търсене на работа. Колкото повече хора търсят препитание в градовете, толкова по-малко роднини имат наоколо си възрастните хора по селата, които да се грижат за тях.
Има някои важни разлики в начина, по който различните страни са засегнати от тези промени. Но тенденцията е глобална и почти всички страни ще бъдат повлияни по един или друг начин от нея.
*Авторът е икономически кореспондент на BBC World Service. Поместваме обзора му с незначителни промени.
Все още няма коментари