1. Бащината ни къщурка
със цветя отпред:
минзухари, теменуги,
хризантеми и зюмбюли
и лалета - много други
те ухаеха навред.
2. Със мотичките в ръцете,
с колчета и здрав канап
садехме ний всяко цвете
и грижливо - със мерак.
3. Зюмбюлите цъфтяха пролет -
с чудесен мирис двор залян.
Имаше лалета пъстри -
чуден свят в лъчи облян.
4. А наблизо е реката
с чиста сребърна вода;
лъкатуши край Лъката
и към Дунав бърза тя.
5. В нея хор от дечурлига
голи гмуркат се без край.
Врява чак до бог се вдига -
ех, това да е безкрай!
6. След вършитба във водата
всичко мръсно се пере -
домакинята в реката.
домакинът пък оре.
7. Днес оглеждам пак и пак -
няма цветя теменуги,
няма дъхави зюмбюли.
Хвъркат само пеперуди -
дворът е във буренак.
8. Веч го няма детский свят
със игрите във реката;
нито теменужен цвят,
нито шляпане в водата.
9. Няма кротките волове
да си чакат своя впряг.
Ни петелът ще запей,
нито куче ще залай.
Само споменът остава,
но и той ще избледней.
10. Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил,
днеска си в руини прашни,
но за нас си все пак мил!
Написано 04.08.2005 г.
с. Брани поле,
Пловдивско
Все още няма коментари