"Бащината ми къщурка" - по Ран Босилек

Когато семейството ми се разпръсна в различни посоки на България и родителите ми починаха, къщата ни опустя. Сбъдна се предсказанието на баща ми, Псалтир Николов Якимов, че къщата ни ще се превърне в пущиняк.
Normal_500x500apr3_(1)

1. Бащината ни къщурка

със цветя отпред:

минзухари, теменуги,

хризантеми и зюмбюли

и лалета - много други

те ухаеха навред.

2. Със мотичките в ръцете,

с колчета и здрав канап

садехме ний всяко цвете

и грижливо - със мерак.

3. Зюмбюлите цъфтяха пролет -

с чудесен мирис двор залян.

Имаше лалета пъстри -

чуден свят в лъчи облян.

4. А наблизо е реката

с чиста сребърна вода;

лъкатуши край Лъката

и към Дунав бърза тя.

5. В нея хор от дечурлига

голи гмуркат се без край.

Врява чак до бог се вдига -

ех, това да е безкрай!

6. След вършитба във водата 

всичко мръсно се пере -

домакинята в реката.

домакинът пък оре.

7. Днес оглеждам пак и пак -

няма цветя теменуги, 

няма дъхави зюмбюли.

Хвъркат само пеперуди -

дворът е във буренак.

8. Веч го няма детский свят

със игрите във реката;

нито теменужен цвят, 

нито шляпане в водата.

9. Няма кротките волове

да си чакат своя впряг.

Ни петелът ще запей,

нито куче ще залай.

Само споменът остава, 

но и той ще избледней.

10. Къщичке на дните златни,

кът свиден и мил,

днеска си в руини прашни,

но за нас си все пак мил!

Написано 04.08.2005 г.

с. Брани поле,

Пловдивско

 


Създадена на 22.04.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари