Обръща се човек и що да види
отминали години, отлетели.
Где си пуста младост, гиди,
защо са ми ръцете отмалели?
Затуй, че детски ми лица блещукат
край мене - бодри, топли и засмени,
мойта младост, вижте, пак е тука
и кръв младежка сещам в своите вени.
Един живот живеем, скъпи хора,
той, същият, дели ни от раздяла...
веч няма да познаваме умора,
няма и да видим нощта бяла.
Аз зная, един ден ще си замина,
ех, отмина милото ми време,
но обичта към моите двама сина,
никой не ще може да отнеме.
Все още няма коментари