Безвремие

Това е моето стихотворение, посветено на синовете ми Георги и Петър, които безкрайно обичам. Кръстих стихотворението така, защото макар и да е кратък човешкия живот, някои неща не се измерват с време.
Normal_500x500apr3_(1)

Обръща се човек и що да види
отминали години, отлетели.
Где си пуста младост, гиди,
защо са ми ръцете отмалели?

Затуй, че детски ми лица блещукат
край мене - бодри, топли и засмени,
мойта младост, вижте, пак е тука
и кръв младежка сещам в своите вени.

Един живот живеем, скъпи хора,
той, същият, дели ни от раздяла...
веч няма да познаваме умора,
няма и да видим нощта бяла.

Аз зная, един ден ще си замина,
ех, отмина милото ми време,
но обичта към моите двама сина,
никой не ще може да отнеме.


Създадена на 13.05.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари