БОГИНЯ
на Антоанета
Ний двама
без драма
боляна -
той живот
си живя,
тя живот
не видя.
Не е светотатство,
че си ми богатство.
Не рабиня,
но богиня.
Не похищение,
но възхищение.
Ако даже вселената е крайна,
нежността ми към тебе е безкрайна.
Плаках да се срастна о тебе
и нивга да не се отделя.
Жаждах да съм целият в тебе
и никога да не се родя.
На предела в есента ми
подадеш ли пролетта си -
вместо зимата да зърна
в лято ще да я обърна.
Копняна мечта -
набожна жена,
лъчиш светлина.
Искам не друга
да имам в света.
Мила съпруга,
дариш топлота.
Не се скъпя -
благодаря.
Все още няма коментари