1. На осемдесет и пет години
дядо Ваньо вече е.
С усмивката си живее
и със свойте мандолини.
2. Сутрин стане ли от сън
с попарка сладичко закусва.
После на акордеон
песничките си прослушва.
3. Ала дойде ли обяд
не пропуска да похапва.
Иска само топъл хляб
и фасулец да посръбва.
4. След това доволен става,
поражхожда се из двора.
И какво ли му остава:
да погледа и фолклора.
5. Подир обяд той обича
да си дрънка на китара.
Руски песнички да срича
и да спомня песен стара.
6. А пък устните хармонички:
мили, нежни и любимки -
стари негови драговнички.
С тях той свири под сурдинки.
7. Бялата е в ла минор,
тя му е и на сърцето.
Другата пък в до мажор -
с нея свирка си хорцето.
8. Вечер вземе ли цигулката -
става нежен музикант.
Тя не е като гъдулката -
трябва с нотите да си познат.
8. Пустият му дядо Ваньо -
уж е стар и побелял,
но не е кат дядо Даньо,
глупав, щур и изкуфял.
9. Празник важен и голям е днес -
дядо има ден рожден.
Да изпием виното на екс,
честит да е рожденият му ден!
Все още няма коментари