club50plus.bg

Да оставиш следа след себе си - не е ли това нещото, към което всички се стремим. Помня, че когато бях малка 30 годишните ми изглеждаха възрастни. Сега вече те ми изглеждат ужасно млади. Когато закръглиш половин век си даваш сметка за много неща. Някои от тях постигнати, други изпуснати. Вече си на възраст, в която имаш опит и знания, сблъсквал си се с какво ли не и понякога ти се иска да можеш да върнеш времето назад. Но това не е възможно. Аз лично се научих да не прекроявам миналото на базата на съжаление. По-важното е човек да може да се поучи от грешките и пропуските, за да може стойностно да върви напред. А сега накъде? Това е въпросът, който често си задаваме, когато приключим един етап - от работата, от живота. Когато децата ми пораснаха си казах - асега накъде? Толкова бях свикнала времето ми изцяло да е отдадено на тях. но постепенно се научих, че има много неща, които мога да правя. За които преди не съм имала време. Да науча нови неща, да развия себе си, да отделям повече време на хобитата и на приятелите си. Защото децата са важна стъпка, но има и други важни такива. Най-важното е никога да не забравяме, че ходенето е непрестанен процес и да си поставяме нови цели. Аз винаги имам цели, към които се стремя и които преследвам.