club50plus.bg

Иска ми се да споделя с вас за някои моменти от живота на нашите младежи от с. Черни връх, Ломска околия непосредствено преди и след 9.IX.1944 г. 

След непосилен полски труд се стягаха да излизат на така нареченото "движение" - мястото за разходки, за развлечение и песни. Тука се проявяваха най-добрите певци. В центъра на вниманието беше винаги Гьошко Пилата /Георги Петров Вълчев/, акомпаниращ на певците. Той успял да овладее техниката за свирене на акордеон като ученик в Ломската гимназия. Ние не можехме да си представим младежките разходки без него. Акордеонът му беше винаги на рамото и усмивка цъфтеше на добродушното му лице.

Всяка вечер се пееха най-различни песни: "Облаци дъждовни", "Свирете нежни струни", "В градината на моята душа", "Дете наивно, ти живота не познаваш", "Под жълтите листа на старата липа", "Печални хризантеми" и много други, които се внасяха в село от гимназисти, студенти и работници по градовете. Средства за масова информация /радиоприемници/ тогава почти нямаше.

Най-интересно ставаше, когато към свирещия акордеонист се присъединяваха най-добрите певци. Тогава песните зазвучаваха истински, вълнуващи, със страхотните за мен терци. Това бяха песни за мъка и радост от споделена и несподелена любов, защото времето за любов е приключило, защото идва старостта, защото каква любов може да има, когато в колибата няма залък хляб - обичам те, не искам да те правя нещастна.

Една песен за мен остана жива, макар да съм вече на 87 години. Вероятно е дело на нашите някогашни изпълнители или на Маргрет  Николова, която пееше скромно, естествено, непринудено:

"Всяка пролет тъй отлита

и за туй прости,

честит с друга

в тоя сетен час бъди."

Ще ми се да спомена, че една година на организирания от БСП събор на Бузлуджа една от изпълнителите на концерта беше Маргрет Николова. След концерта нещо ме подтикна да отида при групата на изпълнителите. Запознах се с нея и ѝ споделих, че нейната песен "Под жълтите листа на старата липа" всяка вечер беше изпълнявана в моето родно село в Северна България от младежите. И запях песента, а  тя запя с мен за мое огромно удоволствие. Обзет от неосъзнато смущение и екстаз от съприкосновението с голямата певица, омаян от нейните съвсем обикновени обноски на велик човек към почитател, аз се наведох и я целунах по бузата.

– Много Ви благодаря,- казах смутено.

– Аз също, - отговори тя.

Тази забележителна среща никога няма да я забравя.

Прилагам целия текст на песента:

1. Под жълтите листа

на старата липа

за своето щастие

вечно сама бленувам.

2. Минава ден след ден.

Далеч си ти от мен,

но твоите устни

често на сън целувам.

3. Всяка пролет тъй отлита

и затуй прости,

честит със друга

в тоя сетен час бъди.

4. Под жълтите листа 

на старата липа, 

където за пръв път

с жар ме целуна ти.