club50plus.bg

 - Добър ден! Аз съм Маргарита Георгиева - социалният асистент на г-жа Караганева. – каза нисичката пълничка женица на мургавия як мъжага, който отвори тежката дъбова врата. – Сигурно вече сте уведомени. - Влизъй! Първътъ стаъ у дясну е нъ старътъ. Чакъ тъ. - промърмори младият мъж и се почеса по голия, покрит с големи черни косми корем. – И немъ дъ й давъш никъву пиъни, чи имъ захър! Тя е с удър. Тряя дъ ъ храниш, къпиш, ръзхождъш, нъл зъ туй шъ ти плащът. – нареждаше той докато я придружаваше по широкия коридор. - Не притеснявайте. Ще се грижа добре за майка Ви. – мило се усмихна жената. Трябва да беше над петдесетте. Късите й кестеняви коси вече побеляваха. Хиляди бръчици бяха плъзнали по лицето и шията й. Кафявите й очи бяха уморенотъжни. Загрубелите й ръце показваха, че са вършили доста физическа работа. Тъмночервеното костюмче вероятно беше купено от „Четирите сезона”, а ниските чехли – от „Всичко от 1 до 5 лева”. Стаята на болната беше голяма, светла, много чиста и добре обзаведена. Г-жа Караганева или Муца, както настоя да я нарича, беше едра жена с трудноподвижни дясна ръка и крак. Беше изкарала инсулт наскоро. Сега се възстановяваше. Изглежда винаги е държала много на външния си вид, защото и сега косата й беше перфектно изрусена, маникюрът й беше в модния цикламен оттенък, а копринените панталон и риза от скъпа материя. Малките й черни очички гледаха самодоволно под изрисуваните вити вежди. Тънките й устни имаха поне два пласта яркочервено червило. Тя беше родена да командва и като всеки добър началник владееше куп манипулационни техники, които веднага приложи върху новата си подчинена. Първо я разиграва няколко дни като стар войник – новобранец. Това направи, онова направи. Бързо! Не, не е така! Отначало! Пак сбърка! Направи го отново! Измисляше най-гадните положения, в които евентуално могат да попаднат болен и неговия болногледач. Редовно се сърдеше и я плюеше и замеряше с каквото й попадне. Нарочно се напикаваше и насираше, защото забеляза, че Маргарита я беше гнус. Дори я ухапа по ръката, защото не си хареса крема. Задържаше я повече време, отколкото й плащаха. Викаше я в събота и неделя, защото двамата й сина, известни бизнесмени от сивата икономика, отишли на някоя вила с поредната си млада любовница и няма кой да се грижи за нея. Бяха си разпределили ролите – едната господарка, другата слугиня. Между такива няма никакво нормално човешко общуване, затова освен имената си не знаеха нищо една за друга. Изглежда и не искаха да узнаят. На третият месец Муца имаше рожден ден. Синовете й направиха голямо парти по този случай в един от ресторантите си. Събраха всички големци на града – от кмета до шефа на полицията и владиката. За рожденицата беше отделен един час. Тя седеше на централната маса и приемаше с достойнство големите букети и скъпите подаръци. Вдигна тост за милите гости и се извини, че трябва да се оттегли поради крехкото си здраве. Всички ръкопляскаха, снимаха с камерите си, оркестърът изсвири любимата й песен, а малкият й син я придружи до колата, в която я чакаха личния й шофьор Иван и Маргарита. Тяхната почерпка беше в къщата. Хапнаха, пийнаха, погледаха комедия по кабеларката и наближи полунощ. Иван отиде да спи в стаята си над гаража, но Муца не пусна Маргарита да си ходи. Подпийнала тя имаше нужда да си приказва с някого. Нямаше значение, че това е социалната й асистентка. Беше в много добро настроение. Потопи се в потока на споменете си. Повдигна пелената на миналото си, а там бяха, мъртвия й съпруг Данчо - главен готвач на голям завод, тя – неговата помощничка и неколцината й любовници, все млади и силни майстори по поддръжката на машините. Родителите им гледали прасета, овце, пуйки, патки и кокошки по селата си. Правели вино и ракия от лозята си. Много работели, но и много пари изкарвали. Е, на момчетата не им вървяло много в ученето, но криво-ляво с помощта на свински бутове и дамаджани с мискетовото вино на свекъра й, завършили строителния техникум. Затуй и сега са предприемачи. Техните блокове са не само из целия град, но и по морето. Големците шапка им свалят. Гордее се с тях. Разнежена, се поинтересува какво е работила Маргарита и има ли деца. Силно притеснена, тя разказа тихичко, че е била учителка по литература в Езикова гимназия, а съпругът й – лекар кардиолог, но я зарязал заради млада медицинска сестра. Сама отгледала и изучила сина и дъщерята. Дълги години мила входове на блокове. Завършили филологии в Софийския университет. Не им провървяло много. Не намерили работа по специалността си. Не им потръгнало и в личния живот. Май не ги възпитала добре, не могат да се адаптират в днешните взаимоотношения. Съкратили я преди година. Намалели учениците в училище и нямало работа за всички учители. Оставали й пет години до пенсия. От бюрото по труда дълго не й предлагали работа, затова толкова била доволна като я поканили да стане социален асистент. Сега има заплата и не трябва да моли децата си за някой лев. - Благодарна съм на Съдбата. В животът ми имаше и черно и сиво и светло и тук таме златничко. Моите ученици и днес ме спират на улицата да си говорим. Изглежда съм им давала нещо важно, което ще помнят докато са живи. – завърши кратката си изповед Маргарита Георгиева и си тръгна разплакана. На другия ден, когато малкият й син изтрезня и дойде да я види, първите й думи бяха: - Гошо-о, убъди съ нъ суциалнити. Ни ъ щъ тая! Дразни мъ! - Да ни си луда, мъ! – се ядоса той. Bisera